Европейската комисия предлага подробни правила за определяне какво представлява възобновяем водород в ЕС. Това ще стане с приемането на два делегирани акта, изисквани съгласно Директивата за възобновяема енергия. Тези актове са част от широка регулаторна рамка на ЕС за водорода, която включва инвестиции в енергийна инфраструктура и правила за държавна помощ, както и законодателни цели за възобновяем водород за промишлеността и транспортния сектор.
Те ще гарантират, че всички възобновяеми горива с небиологичен произход (известни също като RFNBO) се произвеждат от възобновяема електроенергия. Двата акта са взаимосвързани и са необходими, за да могат горивата да се зачитат към целта на държавите-членки за възобновяема енергия. Те ще осигурят регулаторна сигурност на инвеститорите, тъй като ЕС цели да достигне 10 милиона тона местно производство на водород от възобновяеми източници и 10 милиона тона вносен водород от възобновяеми източници в съответствие с плана REPowerEU.
Първият делегиран акт определя при какви условия водородът, горивата на основата на водород или други енергийни носители могат да се считат за RFNBO. Законът изяснява принципа на „допълнителност“ за водорода, определен в Директивата на ЕС за възобновяема енергия.
Електролизерите за производство на водород ще трябва да бъдат свързани към ново производство на електроенергия от възобновяеми източници. Този принцип има за цел да гарантира, че генерирането на възобновяем водород стимулира увеличаването на обема възобновяема енергия, налична в мрежата, в сравнение с това, което вече съществува. По този начин производството на водород ще подпомага декарбонизацията и ще допълва усилията за електрификация, като същевременно ще избягва натиска върху производството на електроенергия.
От комисията прогнозират, че производството на водород ще се увеличи към 2030 г. с масовото внедряване на широкомащабни електролизатори. Комисията изчислява, че са необходими около 500 TWh електроенергия от възобновяеми източници, за да се изпълни амбицията за 2030 г. в REPowerEU за производство на 10 милиона тона RFNBO. Амбицията от 10 милиона тона през 2030 г. съответства на 14% от общото потребление на електроенергия в ЕС. Тази амбиция е отразена в предложението на Комисията за увеличаване на целта за 2030 г. за възобновяеми енергийни източници до 45%.
Въвеждането на правилата предвижда преходна фаза на изискванията за „допълняемост“ за водородни проекти, които ще започнат да работят преди 1 януари 2028 г. Този преходен период съответства на периода, когато електролизерите ще бъдат увеличени и ще излязат на пазара. Освен това производителите на водород ще могат да съпоставят своето производство на водород със своите договорени възобновяеми енергийни източници на месечна база до 1 януари 2030 г. Държавите-членки обаче ще имат възможност да въведат по-строги правила относно времевата корелация от 1 юли 2027 г.
Изискванията за производство на възобновяем водород ще се прилагат както за местни производители, така и за производители от трети страни, които искат да изнасят възобновяем водород за ЕС, за да се зачитат към целите на ЕС за възобновяеми енергийни източници. Схема за сертифициране, разчитаща на доброволни схеми, ще гарантира, че производителите, независимо дали в ЕС или в трети държави, могат да демонстрират по прост и лесен начин своето съответствие с рамката на ЕС и да търгуват с възобновяем водород в рамките на единния пазар.
Вторият делегиран акт предоставя методология за изчисляване на емисиите на парникови газове през жизнения цикъл за RFNBO. Методологията взема предвид емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на горивата, включително емисиите нагоре по веригата, емисиите, свързани с вземането на електроенергия от мрежата, от преработката, и тези, свързани с транспортирането на тези горива до крайния потребител. Методологията също така изяснява как да се изчислят емисиите на парникови газове от възобновяем водород или негови производни, в случай че той е съвместно произведен в съоръжение, което произвежда изкопаеми горива.
