Днес Европейската комисия е решила да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за системно несвързване на националния ни търговски регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS). Така страната ни нарушава Директива (ЕС 2017/1132), свързана с някои аспекти на дружественото право.
Припомня се, че крайният срок за България да се свърже към BRIS е бил 8 юни 2017 г., като се изтъква, че повече от 4 години след крайния срок и въпреки няколкократните призиви на Комисията България все още не е свързана към системата. В резултат на това българските дружества не могат да се възползват от нито една от функционалностите на BRIS.
От ЕК конкретизират, че невъзможността на България да се свърже към BRIS затруднява получаването на съответната информация за българските дружества за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС. Освен това без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества.
Освен това ЕК предупреждава страната ни по още няколко позиции.
Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на България за това, че е въвела допълнителни задължения за професионалните водачи, които са в нарушение на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства и Директива 2003/59/ЕО относно свидетелства за професионална компетентност. Понастоящем от професионалните водачи (по-специално на камионите и автобусите) се изисква да представят на контролните органи свидетелство за психологическа годност, в допълнение към свидетелството си за управление на МПС. Психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление, заявяват от ЕК. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира.
Комисията, също така, настоятелно призовава България да транспонира правилно правилата на ЕС на летище София.
ЕК изпраща мотивирано становище на България, поради това че на летище София не е транспонирала и приложила правилно член 6, параграф 3 и член 11, параграф 6 от Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси. Правилата за летищните такси изискват от държавите членки да въведат закони, с които да гарантират, че летищните такси, налагани на авиокомпаниите на основните летища в ЕС, се изчисляват в съответствие с принципите на прозрачност, консултации и недискриминация. Ако България не информира Комисията в двумесечен срок за мерките, предприети, за да се гарантира пълното спазване на регламента, Комисията може да сезира Съда на Европейския Съюз.
ЕК открива производства за установяване на нарушение, като изпраща официални уведомителни писма на България и още 23 страни-членки за това, че не са привели различни национални разпоредби в съответствие с Директивата за осигуряване на изпълнението на Директивата относно командироването на работници (2014/67/ЕС). Директивата за осигуряване на изпълнението има за цел да укрепи практическото прилагане на правилата относно командироването на работници чрез решаване на въпроси, свързани с борбата с измамите и заобикалянето на правилата, достъпа до информация и административното сътрудничество между държавите – членки на ЕС.
В Директивата се определят административните изисквания и мерките за контрол, които държавите членки могат да наложат, за да наблюдават спазването на правилата относно командироването на работници. Комисията възнамерява да гарантира, че действащите правила ще позволят командироването на работници да продължи на единния пазар без ненужни пречки за работодателите, като същевременно се гарантират правата на командированите работници. Засегнатите държави членки, в това число и страната ни, разполагат със срок от два месеца, за да предприемат необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирани становища.
Комисията приканва България и да изпълни задълженията си съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци, с която се установяват стандарти за депата, за да се предотвратят неблагоприятните последствия за здравето на човека, водите, почвата и въздуха. С Европейския зелен пакт и плана за действие за нулево замърсяване се определя амбицията за постигане на нулево замърсяване в ЕС, което е от полза за общественото здраве и околната среда и допринася за неутралност по отношение на климата.
Припомня се, че през 2015 г. Съдът на Европейския съюз е постановил, че България не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че всички депа за отпадъци спазват задълженията съгласно тази директива. Същевременно все още действат 113 депа за отпадъци, които не отговарят на стандартите. Въпреки че България увери, че всички 113 неотговарящи на стандартите депа за отпадъци, обхванати от решението, са спрели да приемат отпадъци в края на 2017 г., шест години след решението на Съда 43 от тези депа все още не са затворени и рехабилитирани напълно.
Страна ни разполага с два месеца. за да спази задълженията си. В противен случай Комисията може да реши отново да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, както и да бъдат наложени санкции.
И последно, Европейската комисия настоятелно приканва България да приведе националното си законодателство в съответствие с Директива 2012/18/ЕС относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. Директивата се прилага за над 12 000 промишлени инсталации в целия Европейски съюз и установява правила за предотвратяване на големи промишлени аварии и за свеждане до минимум на вредните им въздействия върху човешкото здраве и околната среда. В приложното ѝ поле попадат сектори като химическата и нефтохимическата промишленост и секторите за търговия на едро с горива и съхранение на горива.
През юли 2020 г. Комисията е изпратила официално уведомително писмо на България, в отговор на което тя се ангажира да измени националното си законодателство. Страната ни обаче все още не е определила по правилен начин приложното поле на Директивата чрез въвеждането на понятието „друго предприятие“ в националното законодателство, което доведе до наличието на няколко несъответстващи на Директивата разпоредби. Някои технически разпоредби също са неправилно въведени в националното законодателство, включително определението за „инспекция“, както и информацията, която следва да бъде публично достояние, и предоставянето на обществеността на навременна възможност да изрази мнение.
България разполага с два месеца, за да отстрани нарушението. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
