В междинната си лятна икономическа прогноза за страните от ЕС, Еврокомисията ревизира нагоре с 0,7 процентни пункта темпа на растеж на реалния БВП на България, сравнено с пролетната прогноза.
Ревизията нагоре през 2022 г. отразява главно силното възстановяване през първото тримесечие на тази година. По-слабата външна среда и по-строгите условия за кредитиране, съчетани с по-слабия ръст на реалните заплати, обясняват ревизията надолу за 2023 г. (-0,8 п.п.).
През първото тримесечие на 2022 г. БВП нарасна с 0,8% на тримесечна база, като всички компоненти на търсенето са допринесли за това, сочат още данните за България. Ръстът на частното потребление е подкрепен от благоприятните условия на пазара на труда и рязкото увеличение на заплатите в частния сектор в началото на годината. Потребителското доверие се е влошило от март, което предполага по-нисък растеж на частното потребление през останалата част от годината. Предвижда се износът на стоки и услуги да се разшири през 2022 г. както поради износа на стоки, така и поради туризма.
От ЕК изтъкват, че прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост се очаква да бъде основният фактор зад ускорения растеж на инвестициите през 2022 г. и 2023 г. Като цяло реалният БВП се очаква да нарасне с 2,8% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г.
Силното увеличение на заплатите през 2022 г. се очаква да доведе до по-нататъшно увеличение на цените, особено в нетъргуемия сектор. В контекста на по-слабо оживена кредитна активност и коригирани инфлационни очаквания, за 2023 г. се прогнозира по-умерено увеличение на заплатите, което ще доведе до по-бавен растеж на потреблението.
Очаква се инфлацията да се ускори до 12,5% през 2022 г. на фона на по-високите цени на енергията и храните и косвените ефекти от повишените цени на енергията за фирмите върху общата инфлация. През 2023 г. се очаква ХИПЦ инфлацията да се установи на 6,8%. Високите цени на храните и услугите са настроени да поддържат относително висока обща инфлация, отразяваща съответно предполагаемото развитие на фючърсите на хранителните стоки и въздействието от минали увеличения на заплатите.
Като цяло се очаква икономиката на ЕС да продължи да се разраства, но със значително по-бавни темпове от очакваното в прогнозата от пролетта на 2022 г., сочи междинната лятна прогноза на ЕК.
Изтъква се, че много от отрицателните рискове, свързани с прогнозата от пролетта на 2022 г., са се реализирали. Нахлуването на Русия в Украйна оказа допълнителен натиск за повишаване на цените на енергията и хранителните стоки. Те подхранват инфлационния натиск в световен мащаб, подкопават покупателната способност на домакинствата и предизвикват по-бърза реакция на паричната политика от очакваното. Продължаващото забавяне на растежа в САЩ е в допълнение към отрицателното икономическо въздействие на стриктната политика на Китай за нулево разпространение на COVID.
Икономиката на ЕС остава особено уязвима по отношение на развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руски изкопаеми горива, а отслабването на растежа в световен мащаб намалява външното търсене. Набраната инерция с възстановяването от миналата година и малко по-силното от очакваното преди това първо тримесечие се предвижда да даде тласък на годишния темп на растеж за 2022 г.
Въпреки това икономическата активност през останалата част от годината се очаква да бъде слаба, независимо от обещаващия летен туристически сезон. През 2023 г. се очаква тримесечният икономически растеж да набере инерция на фона на устойчивия пазар на труда, умерената инфлация, подкрепата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и все още големия размер на излишъка от спестявания.
Рекордно високата инфлация се очаква да намалее през 2023 г. ЕК значително увеличава прогнозата си за инфлацията в сравнение с пролетната прогноза. Освен голямото увеличение на цените през второто тримесечие, се очаква допълнителното покачване на цените на природния газ в Европа да се отрази на потребителите и чрез цените на електроенергията. Инфлацията се очаква да достигне най-високата си стойност от 8,4 % на годишна база през третото тримесечие на 2022 г. в еврозоната и след това да намалява стабилно и да спадне под 3 % през последното тримесечие на 2023 г. както в еврозоната, така и в ЕС, тъй като натискът от ограниченията в предлагането и от цените на стоките отслабва.
Сред констатациите е, че рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията зависят в голяма степен от развитието на войната, и по-специално от последиците от нея за доставките на газ за Европа.
