Себестойността на електроенергията от вятърните централи в морските пространства към 2030г. се оценява на 1.5 до 2 пъти по-ниска от тази, произведена от нови АЕЦ мощности и повече от 10 пъти по-ниска от себестойността на въглищните ТЕЦ-ове. Това отбелязват он Центъра за изследване на демокрацията по време на кръгла маса на тема „Отключване на възможностите за развитие на офшорната вятърна енергия в област Варна“, провела се днес в морската ни столица.
Припомняме, именно във Варна са най-сериозните противници на офшорните централи и преди време след посещения там лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че парламентарната му група няма да подкрепи на второ четене законовите промени, свързани с морските вятърни централи. Затова интиресно звучат коментарите на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който по време на кръглата маса е посочил, че офшорната вятърна енергия може да спомогне България да не се превърне в нетен вносител на електроенергия. По думите му заради необоснованите протести с политически оттенък се обърква обществото.
От ЦИД изтъкват, че чрез развитието на вятърната енергия в Черно море, България има възможност да отключи потенциала на една нова индустрия, която не само ще подобри енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната, черноморска икономика. Оценката е за инвестиции в порядъка на между 15 и 20 млрд. евро и създаване на поне 27,000 нови работни места до 2035 г. Вятърните електроцентрали в морските пространства ще натиснат и цените на електроенергията надолу, като намалят необходимостта от потребление на скъп ток от въглища или внос.
12 мита за ветрогенераторите
Отключването на потенциала за вятърни електроцентрали в морските пространства ще допринесе за развитието на редица отрасли в местната икономика на черноморските общини. Сред тях са корабостроенето, пристанищната инфраструктура, логистиката, както и сглобяването и поддръжката на вятърните турбини. Черноморските пристанища ще изиграят ключова роля в обслужването на проектите, привличайки големи инвестиции и подобряване на качеството на работата на големите логистични компании в областта.
Възможностите за заетост включват планиране, изграждане на инфраструктурата на вятърния парк, транспорт, монтаж на вятърни турбини, поддръжка, както и услуги по настаняване и хранене. Този приток на висококвалифицирана и техническа работна сила не само намалява нивата на безработица, но и укрепва местните икономики, като влива пари в местните общности. Освен това офшорната вятърна енергия има потенциал да привлече значителни чуждестранни инвестиции, което да постави България на международния пазар на възобновяема енергия. ВЕИ инвеститорите все повече се насочват към региони с неизползван потенциал, като Черно море.
По време на кръглата маса е обсъден и напредъкът на демонстрационния проект за инсталиране на плаваща офшорна вятърна турбина, в близост до платформата за добив на природен газ, „Галата“. Чрез тази инсталация се тества внедряването на върхова иновация за повишаване устойчивостта и ефективността на плаващите вятърни електроцентрали, които ще са в ядрото на експанзията на офшорната вятърна индустрия в целия свят.
