След свиването през първото тримесечие на годината икономиката на еврозоната постепенно се отваря, тъй като ситуацията с пандемията се подобрява и кампаниите за ваксиниране отбелязват значителен напредък.
Най-новите данни сигнализират за възвръщаемост в дейността по услуги и продължаващ динамизъм в промишленото производство.
Очакваме икономическата активност да се ускори през втората половина на тази година, след като бъдат премахнати допълнителните ограничителни мерки. Нарастването на потребителските разходи, силното глобално търсене и съответстващите фискални и парични политики ще окажат решаваща подкрепа за възстановяването.
Това заявява президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард на брифинг след заседание на управителния съвет на банката, на което е присъствал и заместник-председателят на Европейската комисия Домбровскис.
Макроикономическата прогноза на ЕЦБ предвижда годишен ръст на реалния БВП 4,6% през 2021 г., 4,7% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. Това е повишение в сравнение с прогнозите от март тази година.
Лагард коментира, че проучванията показват силно възстановяване в дейността на услугите, тъй като броят на инфекциите намалява, което позволява постепенно нормализиране на дейностите с висок физически контакт. Производство остава стабилно, подкрепено от солидно глобално търсене, въпреки че затрудненията от страна на предлагането могат да създадат известни пречки за индустриалната дейност в близко бъдеще.
Тя изтъква, че индикаторите за доверие на потребителите се засилват, което предполага силен скок в частното потребление през предстоящия период. Бизнес инвестициите показват устойчивост, въпреки по-слабите корпоративни баланси и все още несигурната икономическа перспектива.
Годишната инфлация в еврозоната се е увеличила от 1,3% през март на 1,6% през април да 2,0% през май 2021 г. Този ръст се дължи главно на силното нарастване на цените на енергията, става ясно от думите на президента на ЕЦБ.
Става ясно, че банката ще запази ключовите лихвени проценти непроменени. Очакванията са те да останат на сегашните си или по-ниски нива, докато не се види, че перспективите за инфлация ке стабилизират до ниво, достатъчно близко до 2%, но под него.
По думите на Лагард амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение, тъй като преждевременното оттегляне на фискалната подкрепа би рискувало да отслаби възстановяването и да засили дългосрочните ефекти.
Това означава, че националните фискални политики следва да продължат да предоставят критична и навременна подкрепа на фирмите и домакинствата, които са най-изложени на продължаващата пандемия и свързаните с това мерки за ограничаване.
В същото време, изтъква Лагард, фискалните мерки трябва да останат временни и антициклични, като същевременно се гарантира, че те са достатъчно насочени по своя характер, за да се справят ефективно с уязвимостите и да подпомогнат бързото възстановяване в икономиката на еврозоната.
Управителният съвет на ЕЦБ отново подчертава ключовата роля на пакета на ЕС за възстановяване и устойчивост. ЕЦБ призовава държавите-членки да използват средствата продуктивно, придружени от структурни политики за повишаване на производителността.
Това, заявява Лагард, би позволило на програмата на ЕС „Следващо поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би увеличило икономическата устойчивост, както и потенциала за растеж на икономиките на държавите-членки. По този начин програмата ще подкрепи и ефективността на паричната политика в еврозоната.
