Управителният съвет на ЕЦБ реши да повиши трите основни лихвени проценти на банката със 75 базисни пункта. УС очаква да повиши допълнително лихвените проценти, за да гарантира навременното връщане на инфлацията към нейната средносрочна цел от 2%.
Съответно, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат увеличени съответно до 2,00%, 2,25% и 1,50% с влизане в сила от 2 ноември 2022 г.
Анализатори коментират, че 2009 година е последният път, когато лихвеният процент на ЕЦБ е бил 2% и това е по време на световната финансова криза.
На пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард очерта контекста, в който се случва днешното решение.
Икономическата активност в еврозоната вероятно ще се е забавила значително през третото тримесечие на годината и се очаква допълнително отслабване до края на тази година и началото на следващата. Като намалява реалните доходи на хората и повишава разходите за фирмите, високата инфлация продължава да намалява разходите и производството. Сериозните прекъсвания на доставките на газ са влошили още повече ситуацията и доверието както на потребителите, така и на бизнеса падн бързо, което също тежи на икономиката.
Търсенето на услуги се забавя след силно представяне през предходните тримесечия, когато онези сектори, които бяха най-засегнати от свързаните с пандемията ограничения, са отворени отново, а базираните на проучвания показатели за нови поръчки в производствения сектор спадат. Освен това световната икономическа активност нараства по-бавно в контекста на постоянна геополитическа несигурност, особено поради неоправданата война на Русия срещу Украйна и по-строгите условия на финансиране. Влошаващите се условия на търговия, тъй като цените, плащани за внос, растат по-бързо от тези, получени за износ, оказват натиск върху доходите в еврозоната.
Лагард изтъква, че политиците трябва да осигурят стимули за намаляване на потреблението на енергия и увеличаване на доставките на енергия. В същото време правителствата трябва да следват фискални политики, които показват, че са се ангажирали постепенно да намалят високите коефициенти на публичен дълг. Структурните политики следва да бъдат предназначени да увеличат потенциала за растеж и капацитета за предлагане на еврозоната и да повишат нейната устойчивост, като по този начин допринасят за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Бързото изпълнение на плановете за инвестиции и структурни реформи по програмата на ЕС „Следващо поколение“ ще има важен принос за постигането на тези цели.
Президентът на ЕЦБ анализира, че инфлацията се е повишила до 9,9% през септември, отразявайки по-нататъшното увеличение на всички компоненти. Инфлацията на цените на енергията от 40,7% остава основният двигател на общата инфлация с нарастващ принос на цените на газа и електроенергията. Инфлацията на цените на храните също се повиши допълнително до 11,8%, тъй като високите производствени разходи направиха производството на храни по-скъпо.
Според нея силните пазари на труда вероятно ще подкрепят по-високите заплати, както и известно наваксване в заплатите, за да се компенсира по-високата инфлация. Входящите данни за заплатите и последните споразумения за заплатите показват, че растежът на заплатите може да се засили. Повечето мерки за по-дългосрочни инфлационни очаквания в момента са около два процента, въпреки че по-нататъшните ревизии над целта на някои показатели изискват непрекъснат мониторинг.
Лагард обръща внимание на постъпващите данни, които потвърждават, че рисковете за перспективите за икономическия растеж са очевидно в посока надолу, особено в краткосрочен план. Дълготрайна война в Украйна остава значителен риск. Доверието може да се влоши допълнително и ограниченията от страна на предлагането може да се влошат отново. Разходите за енергия и храна също могат да останат трайно по-високи от очакваното. Отслабването на световната икономика може да бъде допълнително забавяне на растежа в еврозоната.
Рисковете за перспективите за инфлация са предимно в посока нагоре. Основният риск в краткосрочен план е по-нататъшното покачване на цените на дребно на енергията. В средносрочен план инфлацията може да се окаже по-висока от очакваната, ако има повишения на цените на енергията и хранителните стоки и по-силно прехвърляне към потребителските цени, постоянно влошаване на производствения капацитет на икономиката на еврозоната, постоянно нарастване на инфлационните очаквания над нашата цел или по-високо от очакваното увеличение на заплатите. Обратно, спадът в разходите за енергия и по-нататъшното отслабване на търсенето биха намалили ценовия натиск.
