Развитието на платежните услуги в България запазва своята положителна динамика, съобщи подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково“, Нина Стоянов, при откриването на конференцията DIGI PAY 2022 в София.
Цитирана от пресцентъра на БНБ, тя посочи, че за първото полугодие на 2022 г. у нас са наредени близо 370 млн. броя безналични клиентски плащания, което представлява ръст с около 22% спрямо първото полугодие на миналата година. Нарастването при картовите плащания е още по-осезаемо, като общият брой плащания с карти, издадени в България, се е увеличил с близо 32% през първото полугодие на тази година спрямо същия период на 2021 г. Още повече расте и броят на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – нарастването през първата половина на тази година е с почти 37% спрямо първите шест месеца на 2021 г.
По думите на Стоянова, електронните пари продължават да стават все по-популярни у нас и данните показват нарастване с над 60% при броя наредени плащания с електронни пари за първото полугодие на 2022 г. спрямо същия период на миналата година.
Стоянова открои сред иновациите в Европа, което дават път на нови развития, дигиталните валути на централните банки и по-специално дигиталното евро.
Предвижда се дигиталното евро да бъде електронна форма на парите, емитирана от Евросистемата, която ще бъде достъпна за всички граждани и фирми. Европейската централна банка (ЕЦБ) е в процес на изпълнение на проучвателна фаза относно техническо-регулаторните страни и възможните рискове при евентуално бъдещо въвеждане на дигиталното евро. По време на тази фаза Евросистемата си партнира активно с широк кръг от заинтересовани страни както на институционално ниво, така и с пазарните участници.
Очаква се дигиталното евро да даде на хората допълнителен избор за това как да плащат, да допринесе за развитие на нови и още по-ефективни общоевропейски решения за плащане на дребно и да способства за финансовото приобщаване, коментира Стоянова. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат търговските банки, се обмисля възможност за определен лимит на средствата, които лицата ще могат да държат под формата на сметка за дигитално евро при централната банка. Европейската централна банка работи активно и по избора за технически дизайн на дигиталното евро, който да позволи ефективната му и сигурна употреба както онлайн, така и офлайн. Окончателното решение за съдбата на дигиталното евро се очаква да се вземе след октомври 2023 г., когато завършва проучвателната фаза на проекта.
Тя предостави и данни от Световната банка, според които в развитите икономики делът на пълнолетните граждани, които нареждат или получават електронни плащания, вече е около 95%, а в развиващите се страни този дял е нараснал от 35% през 2014 г. до 57% през 2021 г.
Стана ясно, че у нас продължава работата по развитие на платежната инфраструктура, която има за цел както въвеждане на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на платежния процес, така и подготовка за въвеждане на еврото.
През ноември тази година предстои миграция към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на ЕЦБ. Тя ще дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време – това всъщност е системата TARGET2, в която вече участваме. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която към момента е отделно.
В процес на изпълнение е проект за свързването на Депозитаря на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към T2S. Платформата на T2S предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. По този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз.
Третата услуга в новата консолидирана платформа е TIPS. Тя осигурява достъп до незабавни плащания в евро, към които също би трябвало да се присъединим, когато станем част от еврозоната. Промените ще позволят използване на SWIFT съобщения по ISO 20022, хармонизиран интерфейс за достъп и общи компоненти по отношение на всички TARGET услуги.
В допълнение в началото на тази година е реализиран проектът за миграция на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Наред с другите технологични предимства, този проект позволи времето за изпълнение на стандартните клиентски кредитни преводи да се сведе до под един час.
В заключителна фаза е работата, свързана с въвеждане на необходимите промени по отношение на плащанията в публичния сектор, които също предстои да мигрират към SEPA стандартите. Този проект обхваща широк кръг от задачи, свързани например с дефиниране структурата на бюджетните плащания в ISO 20022 формат, сетълмент на бюджетните преводи в новата платформа на платежната система БИСЕРА6 за плащания в левове, базирани на SEPA схемите, промени в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и информационния обмен в нея.
