Ще има ли войната между Израел и Хамас последствия за световната икономика? След Ковид и войната в Украйна можем ли да се опасяваме от ново забавяне на икономическия растеж в света, анализира в своя текст RFI…
Това е големият страх, който може да се прочете между редовете в изказването на директорката на МВФ след началото на военните действия. Миналата седмица, по време на общото събрание на фонда в Маракеш, Кристалина Георгиева говори за „нов облак във вече тъй или иначе мрачното небе на световната икономика“. Ясно е, че военният пожар в региона, където е концентрирано 40% от производството на петрол, може много бързо да доведе до скок на цената му и по този начин да заличи все още крехкия спад на инфлацията. Двата големи удара върху световната икономика, каквито бяха пандемията и енергийната криза, причинена от войната на Русия срещу Украйна, предизвикаха ръст на инфлацията до нива, които бяха почти забравени на Запад.
Беше постигнат ръст на цените, който хората под 50-годишна възраст никога не са изпитвали. Последният период на много висока инфлация, който Западът преживя, беше предизвикан преди точно петдесет години. На 16 и 17 октомври 1973 г. арабските страни производителки на петрол обявиха увеличение на цените му по геополитически причини. Какво стана тогава: Израел, нападнат на негова територия от арабските си съседи, даде решителен отпор. Именно войната от Йом Кипур доведе до тези икономически репресии от страна на страните-членки на ОПЕК. Цената на петрола бързо достигна космически висоти. В рамките на три месеца тя се увеличи пет пъти.
След взривяването на болницата Ал Ахли в ивицата Газа, Иран призова мюсюлманските страни да наложат петролно ембарго срещу Израел. Сравнима ли е тогавашната ситуацията със сегашната?
Ситуацията наистина изглежда сходна, но всъщност много неща са се променили оттогава. Израел, например, внася петрола си не от Персийския залив и още по-малко от Ислямска република Иран, а от Азербайджан, Казахстан, Габон и Бразилия, държави, които той несъмнено смята за сигурни, дори и ако две от тях са мюсюлмански. ОПЕК не реагира на този ирански призив; не се очертава извънредна среща на членовете ѝ. Тази заплаха все пак доведе до покачване на цената на петрола с 3%, но натискът бързо отлабна, благодарение на обявеното облекчаване на санкциите върху венецуелския петрол.
Данните за търсенето и предлагането като цяло са много различни. Пазарната мощ на ОПЕК е много по-малка. Тогава нейните членове доставяха половината от петрола, потребяван в света, а днес – само една трета. Сега тяхното производство е предназначено основно за Азия, така че ограниченията биха засегнали не само Израел и неговите западни съюзници, но и техните най-добри азиатски клиенти. И накрая, днес Западът има огромни стратегически резерви.
Кои страни ще са най-засегнати от повишаването на цените на петрола?
Най-много ще пострадат страните вносителки. Това е случаят на Европа, която несъмнено ще бъде много отслабена от едно взривяване на петролните пазари. Сега тя има твърде ограничени финансови ресурси за смекчаване на въздействието върху домакинствата, както беше направено в повечето страни с предоставяне на държавна помощ по време на Ковид-пандемията и след това със създаването на защитни енергийни щитове. Междувременно централните банки бързо повишиха лихвените проценти, за да изкоренят инфлацията. Прибягването до вземане на заеми за преразпределянето им към домакинствата ще бъде много по-трудно, особено за страни като Италия и Франция, които вече са силно задлъжнели и чиито дефицити бързо нарастват.
