Компаниите в еврозоната стават по-продуктивни, но го правят много по-бавно от своите конкуренти. Слабият растеж на производителността поставя паричната политика в трудна ситуация. Когато икономиката се бори да расте и губи конкурентоспособност, това може да увеличи инфлационния натиск и да намали пространството за маневриране на паричната политика. Това се посочва в анализ, публикуван в блога на ЕЦБ, чийто автори разглеждат по-отблизо как загубата на конкурентоспособност се отразява на паричната политика, откъде идва проблемът и какво може да се направи, за да се обърне тенденцията…
Как точно паричната политика взаимодейства с производителността?
Като цяло растежът на производителността – т.е. колко стоки и услуги могат да бъдат произведени за един отработен час – е ключов фактор за общия потенциал на една икономика да расте. Това от своя страна се отразява на естествения му лихвен процент, който е важен фактор за ефективната парична политика. Това е така, защото централна банка, повишаваща лихвения си процент над естествения лихвен процент, може да охлади икономиката. Намаляването на основния лихвен процент под естествения лихвен процент може да стимулира икономиката. При естествения лихвен процент спестяванията и инвестициите са балансирани и икономиката може да расте с пълния си потенциал, без да прегрява и да тласка инфлацията нагоре или надолу твърде много. При този темп икономиката може да работи с ценова стабилност и пълна заетост – идеално състояние, което понякога се нарича „златокоса икономика“.
По-високата производителност води до по-висока потенциална продукция, което в крайна сметка води до по-висок естествен лихвен процент. Това дава на централната банка по-голям обхват за стимулиране на икономиката в трудни времена чрез по-ниски лихви, като същевременно поддържа цените стабилни. Освен това прави предаването на паричната политика към реалната икономика по-ефективно, т.е. лихвените проценти се преобразуват по-пряко в това колко ограничителни или свободни са условията за финансиране за хората и бизнеса.
Въпреки това, когато ресурсите не се разпределят ефективно и производителността е ниска, фирмите се борят да увеличат производството. Този нисък икономически растеж прави фирмите по-чувствителни към промените в лихвените проценти. Тогава дори малки повишения на лихвените проценти от централните банки, за да осигурят ценова стабилност, могат допълнително да забавят растежа, което води до порочен кръг. Това е така, защото ниският растеж прави бизнеса по-предпазлив по отношение на инвестициите. Бизнес настроението може допълнително да се влоши, когато високата несигурност и геополитическото напрежение направят енергията и другите суровини по-скъпи. В такава ситуация пространството за маневриране на паричната политика се свива.
Какво може да се каже за ценовата стабилност по-специално?
Когато производствените разходи растат бързо, силният растеж на производителността може да помогне на централната банка да овладее инфлацията. Внезапното увеличение на вложените разходи като заплати и енергия може да доведе до инфлация на разходите, ако не е придружено от съответните печалби в производителността. И когато по-високите цени водят до по-високи изисквания за заплати, това може да създаде спирала между заплати и цени.
Ето защо ЕЦБ разглежда разходите за труд на единица продукция (ULC), когато оценява развитието на заплатите и цените. ULC е по същество компенсацията за труд, необходима за производството на една единица продукция и е широко използван индикатор за конкурентоспособност. Като цяло, по-ниските ULC са свързани с по-голяма конкурентоспособност. Развитието на ULC може да се разложи на приноса на компенсацията на служител и производителността. Стабилният растеж на производителността може да върви ръка за ръка с по-високи заплати, без да се компрометира конкурентоспособността. Но производствените разходи, разбира се, могат да се увеличат и поради други фактори, като например енергия. По същия начин фирмите могат да натискат цените, когато се стремят да увеличат печалбите си.
По време на възстановяването след пандемията, например, високите цени на суровините и затрудненията в предлагането доведоха до силно увеличение на цените в еврозоната, първоначално заедно с по-високи печалби, което наложи ЕЦБ да увеличи лихвените проценти. С течение на времето увеличенията на цените доведоха до по-високи изисквания за заплати, така че работниците да могат да компенсират загубената си покупателна способност. Това доведе до силно увеличение на ULC и слаб растеж на производителността, но те бяха буферирани от по-високи печалби и беше избегната спиралата на заплатите и цените.
Когато се оценява развитието на ULC в еврозоната, е важно да се погледне и какво се случва в отделните страни членки. Разликите в конкурентоспособността са нормални във валутен съюз, когато отразяват временни корекции на шокове или процеси на догонване. Но по-дългосрочните различия могат да доведат до това, че единната парична политика на еврозоната да стане по-малко от оптимална за отделните страни.
Държавите със собствена национална валута имат опцията да си възвърнат конкурентоспособността чрез намаляване на лихвените проценти и обезценяване на валутата си, но тази опция вече не е налична във валутен съюз. ЕЦБ определя своята парична политика, като разглежда еврозоната като цяло и по този начин не може да отговори на специфичните нужди на всяка страна. Ето защо е важно да се премахнат разликите в конкурентоспособността и инфлацията между страните от еврозоната. Това не само укрепва европейските икономики; също така помага на ЕЦБ да прилага по-ефективно паричната си политика.
Защо все пак производителността в еврозоната изостава?
Производителността в еврозоната се забавя последователно през последните три десетилетия, като изостава от тази в Съединените щати (графика 1). Това се дължи отчасти на неефективната работа и неефективните технологии и бавното нарастване на използваните машини и оборудване на работниците. По-слабата производителност в сравнение с други икономики може да се проследи и до по-слабото представяне на европейските „гранични фирми“. Това са най-технологично напредналите и продуктивни компании в дадена индустрия, особено в секторите на информационните и комуникационни технологии. Това относително слабо представяне е тясно свързано с по-ниската фирмена динамика (като цяло скоростта, с която фирмите навлизат, растат и излизат от пазара), по-малко инвестиции и пробивни иновации и по-бавно приемане на цифрови технологии.
И така, какво можем да направим?
Ниският растеж на производителността в еврозоната и загубата на конкурентоспособност се усилват от допълнителни предизвикателства, които вече са на хоризонта. Неотдавнашната енергийна криза показа защо Европа трябва да бъде конкурентоспособна, устойчива и по-малко зависима от други региони. Докладът на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност и докладът на Енрико Лета за овластяването на единния пазар правилно подчертават спешната необходимост от политики за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта. Необходими са координирани и обединени усилия за разработване и бързо приемане на конкретни политически предложения като тези, включени в наскоро публикувания Компас за конкурентоспособността на ЕС. Както беше описано по-горе, по-конкурентната икономика също има значение за ЕЦБ, тъй като може да подкрепи паричната политика за поддържане на цените стабилни, стабилизиране на икономиката и по този начин повишаване на жизнения стандарт на всички граждани на еврозоната.
