Преместването на промишлени и обработващи предприятия, започнало в Европа и Съединените щати след здравната криза, е „мощна вълна“, която ще нараства през идните години, показва проучване, публикувано от Capgemini и цитирано от latribune.fr.
Търсенето на по-голяма стабилност на снабдителните вериги е основната причина, поради която промишлените компании масово преместват предприятията си както в Европа, така и в САЩ, се казва в проучването.
През февруари Capgemini са направили допитване до 1300 топ мениджъри на индустриални компании с над един милиард долара годишен оборот в САЩ, Германия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Великобритания, Италия, Норвегия, Нидерландия и Швеция. Проучването показа „надигането на мощна вълна“ на реиндустриализация във всички изследвани страни и във всички отрасли.
„Бяхме изненадани от мащаба на феномена на преместването. Това наистина е значително“, заявява Етиен Грас, изпълнителен директор на Capgemini Invent, френското дъщерно дружество на консултантската фирма, един от авторите на изследването.
Инвестиции, възлизащи на 8,7% от оборота на изследваните дружества
Според изследването, общият размер на инвестициите, планирани от компании в 13 промишлени отрасъла в 11-те проучени държави, за укрепване на производствения им капацитет у дома („reshoring“) или в съседна държава („near-shoring“), се е увеличил на 3,4 трилиона долара за следващите три години (февруари 2024 г. – февруари 2027 г.), при 2,4 трилиона долара през последните три години (януари 2021 г. – януари 2024 г.). Тези инвестиции се равняват на 8,7% от оборота на съответните компании.
Като основна причина за явлението, 70% от производителите посочиха търсенето на по-голяма стабилност на доставките в отговор на дефицита на стоки, предизвикан от прекъсването на производствените и транспортните вериги по време на здравната криза. Но освен нея, те изтъкват и три дурги.
Геополитическото напрежение (Украйна, Близкия изток и др.) се посочва от 63% от анкетираните. 55% от запитаните индустриалци подчертават желанието си да намалят емисиите на CO2 – включително емисиите на парникови газове от обхват 3, известни като непреки. И накрая, малко под половината (49%) от мениджърите обясняват мотивацията си с финансови стимули и политиката за реиндустриализация, провеждана от тяхната държава.
Европа показва по-голяма воля от САЩ
В проучването френски компании показват инвестиционни проекти за реиндустриализация, за периода 2023-2026 г., възлизащи на около 340 милиарда долара. Германските проекти възлизат на 673 милиарда долара, а тези в Съединените щати на 1400 милиарда долара.
„Съотнесено към БВП, усилията на Франция за реиндустриализация (13% от БВП) са почти три пъти по-големи от тези на Съединените щати (5%)“, добавя изпълнителният директор на Capgemini Invent. Френското правителство обяви през август 2020 г. програма на стойност един милиард евро, посветена на преместването на индустриални дейности във Франция като част от плана за възстановяване след пандемията. Една от основните преследвани цели беше да се върнат в страната продуктите, „от съществено значение за нашата независимост“, уточни тогава министърът на икономиката Бруно Льо Мер.
В момент, когато Novo Nordisk се готви да обяви инвестиция от два милиарда евро в завода си в Шартър, в края на ноември 2023 г. Сметната палата прецени, че системата за помощ, въведена през 2020 г. за насърчаване на преместванията, включва „висок риск от разпиляване” и като резултат увеличаване на търсенето, особено на финансови средства, след появата на възможност за задоволяването им, например чрез субсидии.
Усилията на Германия (20% от БВП) са четири пъти по-големи. И това, въпреки грандиозния закон за намаляване на инфлацията (IRA), приет от правителството на Байдън. Той предоставя щедри субсидии на определени стратегически индустриални сектори (електрически автомобили, батерии и др.), но е критикуван от европейците за нарушаване на конкуренцията.
