Това е разликата в очакванията между икономистите на Федералния резерв и членовете на неговата комисия, „които поддържат позицията на Пауъл, че няма да има намаление на лихвените проценти през 2023 г.“, отбелязва в коментар за Capital.fr* Бастиен Дрю, ръководител на проучвания и стратегия в CPR Asset Management (Amundi), за когото тази хипотеза е „твърде несигурна“…
Това беше доста очаквано от финансовите пазари: на 3 май Федералният резерв повиши своя основен лихвен процент с 0,25 процентни пункта, до 5/5,25%, т.е. до същото максимално ниво, достигнато по време на цикъла на рестриктивната политика от 2004/2006 г., а членовете на FOMC (комисията по паричната политика) не смятат, че могат да се очакват бъдещи повишения на лихвените проценти. С други думи, Федералият резерв ще направи пауза в цикъла на рестриктивната си политика.
Тази пауза се оправдава от негативните последици от сътресенията в банковия сектор, за които Федералният резерв е по-категоричен. Всъщност в съобщението за пресата вече не се казва, че тези сътресения „вероятно ще доведат до затягане на условията по кредите, което може да се отрази на икономическата активност, пазара на труда и инфлацията“, а че „по-строгите условия за кредитиране вероятно ще се се отразят на икономическата активност, пазара на труда и инфлацията“.
На пресконференция Джеръм Пауъл подчерта, че подобно втвърдяване на кредитните условия е класическо по време на цикъл на затягане на паричната политика, но през 2023 г. то е по-силно поради сътресенията в банковата система. Той отново обясни, че затягането на условията на кредитиране, е съответно на повишаването на основните лихвени проценти.
Но най-изненадващият момент в пресконференцията беше, когато Пауъл посочи, че съществува разликата в очакванията между икономистите на Федералния резерв, които още през март прогнозираха ограничена рецесия за тази година, а сега смятат, че ще е още по-голяма, и членовете на FOMC, които са по-оптимистично настроени. Това е нещо, което се случва много рядко. Пауъл говори и за собствените си очаквания, които са за умерен растеж през 2023 година. За него „сценарий без рецесия е по-вероятен от сценарий с рецесия, макар че възможността за рецесия остава“.
Можем да мислим позитивно, можем искрено да вярваме, че „този път е различно“ и накрая, можем също да мислим за трудността да приемем по отношение на Конгреса и Белия дом (а също и по отношение на общественото мнетие) предположението, че Федералният резерв тласка икономиката на САЩ към рецесия.
Именно тази разлика в очакванията между икономистите на Федералния резерв и членовете на FOMC е в основата на позицията на Пауъл, че тази година няма да има намаление на лихвените проценти. Но това предположение е твърде нестабилно. По този въпрос Пауъл изглежда вярва, че реакцията на пазара на труда към затягането на паричната политика може да е различна. За първи път това е една от големите неизвестни на този цикъл. Пауъл казва: „Увеличеното търсене на работна ръка е толкова голямо днес, че някой може да си помисли, че забавянето на пазара на труда може да се осъществи без значително увеличение на нивото на безработица“ и добавя „ние добре разбираме, че това върви срещу историята“. Следователно развитието на пазара на труда вероятно ще бъде ключовият фактор за политиката на Федералния резерв през втората половина на годината.
*Превод Георги Саулов
