Много европейски и австралийски банки твърдят, че няма да финансират „Papua LNG“, амбициозен проект на TotalEnergies за добив на газ в Папуа Нова Гвинея. Това е неуспех, макар и символичен, за енергийната компания, отхвърлена от редица финансови институции. Дали обаче това е знак за преход към възобновяема енергия, анализира Софиан Обен за france24.fr*…
Това е историята на една „климатична бомба“, която може би няма да избухне. Papua LNG, един проект на TotalEnergies за добив на газ в Папуа Нова Гвинея, може да генерира толкова CO2, колкото Бангладеш за година. От компанията очакват да влезе в експлоатация до края на 2027 г. или дори през 2028 г.
Но през последните седмици се породиха неочаквани съмнения относно осъществяването на проекта. Първоначално планирано за края на годината, окончателното инвестиционно решение (FID) за него „ще бъде отложено с няколко месеца“, за да се „осигури финансирането му“, просто предупреди пресата в Папуа в средата на декември.
По-конкретно, според информация на Reclaim Finance (неправителствена организация, специализирана в устойчивото финансиране), поне седем банки са се отказали да финансират проекта: италианската UniCredit, австралийските Commonwealth Bank of Australia и Westpac, френските BNP Paribas, BPCE-Natixis, Société Générale и CIC-Crédit Mutuel.
Това са седем големи банкови институции, към които сега трябва да прибавим Crédit Agricole. На 14 декември банката пое множество ангажименти в полза на климата. Сред тях е да не се финансират повече нови проекти за добив на изкопаеми горива, включително газ, като Papua LNG.
„И ние няма да отстъпим“, потвърди източник от Crédit Agricole пред France 24. Предпочитайки да остане анонимен, той отбеляза „неотложността на прехода“, „многократно подчертавана по време на дебатите на COP28“.
TotalEnergies търси банков партньор
Това е един, макар и символичен, неуспах на TotalEnergies. Освен че играеше ролята на финансов съветник на проекта Papua LNG, през периода 2016-2022 г. Crédit Agricole беше най-голямата банка, финансираща TotalEnergies по света, според изчисления на 25 НПО.
Екзистенциалният въпрос, обясняват от Crédit Agricole, е не толкова да спрем да използваме изкопаеми горива, а да знаем как да ги заменим. Особено като имаме предвид, че „TotalEnergies е един от най-големите инвеститори във възобновяема енергия в света“, отбелязва член на ръководството на банката.
Според анализа, извършен от неправителствената организация Reclaim Finance, делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на TotalEnergies ще остане под 13% до 2030 г., което е далеч от целта от 42,5%, поставена в края на 2023 г. от Европейския съюз.
Чистата енергия се увеличава, мръсната остава на същото равнище
Да, преходът е твърде бавен, признават от банковия сектор. Но според Crédit Agricole предизвикателството е именно да се насърчи чистата енергия чрез „масирани“ инвестиции в съществуващите проекти за възобновяеми източници.
Във Франция банката се хвали, че ще утрои годишното финансиране във възобновяеми енергийни източници за периода 2020-2030 г. Чрез стремежа си да направи „зелени“ своите инвестиции, „Crédit agricol“ се вписва в тенденцията, характерна за световната икономика. През 2017 г. тя премина един исторически праг. Оттогава инвестициите в чистите енергии надхвърлят тези в изкопаемите горива, припомня Николас Бергманс, изследовател по климатични и енергийни политики в Института за устойчиво развитие и международни отношения (IDDRI).
Занапред стойността на „чистите“ инвестиции ще бъде почти два пъти по-голяма от тази в изкопаемите горива, според прогнози на Международната агенция по енергетика (МАЕ). „Следователно тенденцията е положителна“, обобщава изследователят.
Положителна, но далеч от целите, поставени от Парижките споразумения от 2015 г. За да задържим глобалното затопляне под +20С до 2030 г., в борбата срещу климатичните промени трябва да се направят седем пъти по-големи инвестиции, отколкото сега, напомнят изследователи от Climate Policy Initiative.
Освен това, в един свят, който потребява все повече енергия, възобновяемите източници не могат да заменят замърсяващите, само се добавят към тях.
„Инвестициите се увеличават както в едните, така и другите. Тревожното е, че сумите които се отпускат за производството на енергия от изкопаеми горива, без да нарстват, престанаха да намаляват през последните години“, казва Никола Бергманс.
Между януари 2016 г. и юни 2023 г. са предоставени не по-малко от 1011 милиарда евро за разширяване на дейността в сферата на изкопаеми горива по света, според проучване, публикувано през септември 2023 г. от около десет европейски медии. И според този консорциум от журналисти, френски банки като Crédit Agricole, BNP Paribas и Société Générale са участвали в малко повече от половината от операциите.
Тези милиарди не се отпускат винаги под формата на „преки“ заеми, а често чрез облигации, контролирани от банките. Казано по-просто, те предоставят съществен експертен опит, което позволява на TotalEnergie, Saudi Aramco, ExxonMobil и други да си „помогнат на финансовия пазар“.
„Да се откажем напълно от изкопаемите горива няма да бъде отговорно поведение“, казва Филип Брасак, генерален директор на Crédit Agricole. „Това би увеличило риска енергията да стане твърде скъпа“, уточнява финансистът.
Повишаването на цената на енергията, която стои в основата на всяка индустриална дейност, би разклатила всички икономики и особено тези на развиващите се страни. Това е безумен аргумент, който се опитва да „осмее“ позицията на неправителствените организации, казва Антоан Лоран, мениджър в Reclaim Finance: „Никой не се обявява за незабавно излизане от изкопаемите горива. Въпросът не е в това дали трябва да се откажем от тях или не, а с какви темпове трябва да намаляваме зависимостта си. Именно по това се различаваме от повечето финансисти“.
Финансите срещу законите на физиката
За последните обаче климатичният риск не е „мит“, казва Деян Главас, доцент по финанси в ESSCA. Цената на „бездействието по отношение на климата“ вече удря и по финансовия сектор, добавя изследователят.
Пожарите, които опустошиха Калифорния в края на 2018 г., доведоха до фалит американската електрическа компания Pacific Gas and Electric (PG&E). Тя се смята за една от първите, станали жертва на климатичните промени. Тогава нейните инвеститори видяха как стойността на акциите им спадна драстично. Такива примери са безчет, казва Антоан Лоран: „Какво мисли Crédit Agricole за десетките милиони евро, загубени от нейното дъщерно застрахователно дружество от климатичните бедствия през 2023 г.? Само наводненията в Па дьо Кале са ѝ стрували 262 милиона евро“.
Към това трябва да се добави и въпросът за имиджа на банките, което е аргумент, придобиващ все по-голямо значение. Екологичната политика на една банка е особено важна за младите хора, когато избират финансова институция, подчертава Деян Главас. Проблемът с имиджа се поставя с още по-голяма острота при набирането на персонал. Тъй като производителността им е свръхзависима от човешкия капитал, големите финансови институции подбират своите кадри измежду хората с високи дипломи, особено от инженерните училища.
Самият Деян Главаш се е сблъсквал с такъв тип студенти, докато е преподавал в École des Ponts ParisTech: „Запознати със законите на физиката, те намират в своята академична подготовка прилагане на практика на предложенията в докладите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени.“ И след това те ги превръщат в житейски избор. Според проучване на Harris Interactive от 2023 г., 70% от младите хора са готови да се откажат от позиция в компания, чиято политика смятат за несъответстваща на техните екологични очаквания.
Създадена през 2018 г., групата „За екологично пробуждане“ обединява повече от 34 000 студенти. Те идват от най-престижните учебни заведения, École Polytechnique, AgroParisTech или ENS, и носят ясно послание към по-възрастното поколение: „Нашите изследвания няма да бъдат използвани за унищожаване на планетата.“
*Превод Георги Саулов
