11 септември бележи един от най-мрачните дни в историята на САЩ. Терористи убиха хиляди хора на американска земя, всяха страх у безброй други за тяхната безопасност и оставиха белег в американската история, който се усеща и до днес. По-малко известен факт обаче е засиленият финансов надзор, въведен непосредствено след атаката, изтъква коментар, публикуван в блога на Cato Institute…
Законът за банковата тайна (Bank Secrecy Act) вече задължаваше банките и другите финансови институции да докладват информация за клиентите си на държавните органи, но Конгресът реши, че са необходими още по-строги мерки. Буквално за броени дни беше приет Законът PATRIOT (USA PATRIOT Act). По онова време Робърт А. Леви от Cato Institute отбелязва, че законът е бил „приет светкавично – само за шест седмици – като на практика е обезсилил голяма част от Четвъртата поправка на Конституцията за време, много по-кратко от това, което Конгресът обикновено отделя за рутинни законопроекти, неповдигащи никакви конституционни въпроси“.
Щетите върху гражданските свободи, причинени от Закона PATRIOT, са значителни. Що се отнася конкретно до финансовия надзор, законът въвежда по-строги изисквания за идентификация на клиентите (известни като KYC – „познавай клиента си“), разширява списъка на финансовите институции, задължени да наблюдават клиентите, налага по-щателен контрол върху чуждестранните връзки, създава канали за достъп до тази система за наблюдение за повече държавни служители и засекретява голяма част от системата спрямо широката общественост.
Като мотив е посочена борбата с тероризма. Резултатите на правителството обаче са оскъдни. Огромната част от докладите се подават, тъй като клиентите са боравили с „твърде големи суми пари“. Всъщност днес изглежда, че правителството е забравило за тероризма. Вместо това то използва финансовия надзор, за да преследва имигранти и протестиращи.
Преди няколко месеца президентът Доналд Тръмп нареди на Министерството на финансите да разшири обхвата на наблюдението съгласно Закона за банковата тайна, като задължи банките и другите финансови институции да докладват за лица, за които има съмнения, че пребивават в страната незаконно.
Освен това, съвсем наскоро Джош Ковенски от изданието Talking Points Memo съобщи как Службата за разследвания към Министерството на вътрешната сигурност (Homeland Security Investigations) е използвала разпоредбата 314(a) от Закона PATRIOT, за да „проследи финансовите операции на [левичарски протестни групи], без да е необходимо да се издава съдебна заповед, да се свиква голямо жури или да се издава призовка за предоставяне на документи“. Джеф Брейнхолт, бивш служител на Министерството на правосъдието, заявява пред Ковенски, че „чрез едно-единствено искане по чл. 314(a) [правителството] може да получи информация в национален мащаб за това къде даден клиент извършва всичките си банкови операции“. В даден момент единственият останал въпрос ще бъде: „Какъв аргумент все още не е използван за разширяване на финансовото наблюдение?“ Всичко започва с укриването на данъци, преминава към войната срещу наркотиците, насочва се към войната с тероризма, а сега се колебае между преследването на имигранти и това на протестиращи. Никой не може да предвиди какво следва.
Нека бъдем ясни: трагедията от 11 септември 2001 г. е безспорна. Загубени бяха хиляди човешки животи, а животът на безброй други хора изпадна в хаос. Постоянното разширяване на обхвата на наблюдението без съдебна заповед обаче само влошава нещата. 25-ата годишнина от атентатите е подходящ момент да си зададем въпроса дали решението, взето от Конгреса през 2001 г., е все още смислено през 2026 г.
