Бюджетът за следващата година не предвижда увеличение на осигурителните вноски, премахване на ковид добавките към пенсиите и увеличение на данъци като корпоративен данък и данък върху доходитете на физическите лица. Обсъжданите приходни мерки, които ще бъдат застъпени в проекта за бюджет за следващата година, се очаква да донесат около 9 млрд. лева повече в хазната, от които около 3,9 млрд. лева биха могли да дойдат от специална еднократна мярка за доброволно внасяне на задължения към хазната.
Това съобщи, цитирана от БТА, служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, която говори пред журналисти след откриването на инициативата Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в УНСС.
От т. нар. амнистия се очакват по бюджета да постъпят данъци и задължителни осигурително вноски от около 3,9 млрд. лева, а от еднократната възножност за деклариране на необявени досега доходи ефектът би бил между 500 млн. и 800 млн. лева.
„Става дума по-скоро за доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. Лицата, които до 31 декември 2024 година са декларирали, но не са внесли своите задължения, ако погасят главницата, ще бъде опростена лихвата. Най-голямото натрупване по декларирани данъци и осигуровки е през последните 3-4 години – след ковид“, обяснява Петкова, добавяйки, че мярката е еднократна и се отнася за всички, които имат задължения към бюджета – физически, юридически лица, държавни и общински предприятия.
По думите й идеята е да се подпомогне бизнесът, защото фирми или дружества, които имат задължения към бюджета, не могат да участват в оперативните програми и в обществени поръчки. Относно мярката за плащане на недекларирани доходи, министърът обяснява, че подобни мерки за физически лица са били прилагани в други европейски държави като Италия, Испания, Белгия.
„На физически лица, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани, като съответно ставката ще бъде по-висока – не 10 процента, а примерно между 15 и 20 процента„, изтъква Петкова, добавяйки, че няма да се налагат лихви или глоби. Идеята на финансовото министерство е еднократно да бъдат декларирани доходите, защото могат да са и в резултат на сгрешени декларации и други. Тези доходи не трябва да бъдат свързани с престъпна дейност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм.
По отношение на увеличението на акциза върху цигарите и алкохола, финансовият министър обясни, че се предвижда следващите две години в акцизния календар да бъдат изтеглени за 1 януари 2025 година. Мярката е в контекста на готвена промяна на директивата за тютюневите изделия от Европейската комисия, която предвижда увеличение на минималния акциз.
По отношение на евентуалното налагане на данък върху свръхпечалбата на търговските банки, Петкова посочи, че тези разговори се водят с политическите партии, като засега не са водени разговори със самите банки.
Ако се стигне до подобна мярка, тя вероятно ще бъде на база европейски регламент, който дава дефиниция за свръхпечалба, която е на база средни величини за предходни няколко години. Към тях се добавя норма и горницата на печалбата за следващата година се облага с данък, който според регламента на ЕС възлиза на около 33 на сто.
