В навечерието на поредното си издание, Икономическият форум в Давос публикува своя Доклад за глобалните рискове за 2024 г. Авторите му са категорични, че най-големият краткосрочен риск произтича от грешната информация и дезинформацията.
В по-дългосрочен план заплахите, свързани с климата, доминират в 10-те най-големи рискове, пред които ще се изправи населението на света.
Две трети от световните експерти очакват през следващото десетилетие да се оформи многополюсен или фрагментиран ред.
Каскадните сътресения, които обзеха света през последните години, се оказват непреодолими. Войните и конфликтите, поляризираната политика, продължаващата криза на цената на живота и непрекъснато нарастващите въздействия на променящия се климат дестабилизират глобалния ред, се изтъква в доклада.
Докладът разкрива свят, „измъчван от две опасни кризи: климат и конфликти“. Тези заплахи се поставят на фона на бързо ускоряващите се технологични промени и икономическата несигурност.
Констатациите се основават на Глобалното проучване на възприемането на рисковете на Форума, което събира мнения от близо 1500 глобални експерти от академичните среди, бизнеса, правителството, международната общност и гражданското общество.
Както показва проучването, оптимизмът сред респондентите е нисък. Повече от половината (54%) предвиждат значителна степен на нестабилност и умерен риск от глобални катастрофи. Други 30% виждат нещата да се влошават още повече, предвиждайки задаващи се глобални катастрофи и „бурен“ или „турбулентен“ период, който предстои през следващите две години.
Ако гледната точка се разшири до 10 години, песимизмът сред респондентите нараства, като до 2034 г. почти две трети (63%) прогнозират бурен или турбулентен световен ред, отбелязва докладът.
Въпреки че рисковете, свързани с климата, остават доминираща тема в дългосрочен план, заплахата от грешна информация и дезинформация е идентифицирана като най-сериозната краткосрочна заплаха в доклада за 2024 г. Нарастващата загриженост относно това до голяма степен се дължи на потенциала на Изкуствения интелект – попаднал в ръцете на лоши изпълнители – да наводни глобалните информационни системи с фалшиви разкази.
През следващите две години, както се посочва в доклада, „чуждестранни и местни участници ще използват дезинформацията, за да разширят обществените и политическите разделения“. Този риск се засилва от големия брой избори в близко бъдеще, като повече от 3 милиарда души трябва да се отправят към урните през 2024 г. и 2025 г., включително в големи икономики като Съединените щати, Индия и Обединеното кралство.
Докладът предполага, че разпространението на грешна информация и дезинформация по света може да доведе до граждански вълнения, но също така може да доведе до управлявана от правителството цензура, вътрешна пропаганда и контрол върху свободния поток на информация.
В 10-годишен контекст рисковете, свързани с климата, допринасят за 5 от 10-те най-големи заплахи, тъй като светът наближава или преминава „климатичните повратни точки“.
Рискът, породен от екстремни метеорологични явления, оглавява списъка, тъй като нациите остават неподготвени за „задействането на дългосрочни, потенциално необратими и самопродължаващи промени в избрани системи [които] могат да бъдат преминати при или преди 1,5C от глобалното затопляне, в момента се очаква да бъде постигнато до началото на 2030 г.“.
Въпреки че заплахата от екстремни метеорологични условия се разглежда като непосредствена, има разногласия относно неотложността на други свързани с климата рискове, като загуба на биоразнообразие и колапс на екосистеми. Загрижеността относно тези рискове е значително по-висока сред по-младите респонденти в проучването, което поражда опасения, че ако смекчаването на тези рискове бъде отложено, може да бъде преминат моментът, след който те няма да могат да бъдет предотвратени..
Възможности за реагиране на глобални рискове
С намаляващо доверие, политическа поляризация и нестабилен геополитически пейзаж, потенциалът за сътрудничество за справяне с глобалните рискове е под натиск. Докладът установява, че решенията могат да се появят в резултат на по-локализирано сътрудничество от страна на нации, корпорации и дори отделни граждани.
Въпреки това, предвид мащаба на икономическите, политическите и екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът, докладът заключава, че „мащабното трансгранично сътрудничество остава критично за рисковете, които са решаващи за човешката сигурност и просперитет“.
Тази теми и проблеми се очаква да бъдат във фокуса на годишната среща на Световния икономически форум през 2024 г. в Давос, Швейцария, която ще се проведе под темата „Възстановяване на доверието“. Програмата настоява за дух на „завръщане към основите“ на открит и конструктивен диалог между лидерите на правителството, бизнеса и гражданското общество.“
