Втората част от енергийния триптих, законопроектът за ускоряване на ядрената енергетика, който има за цел да насърчи изграждането на нови реактори, започна своя парламентарен маратон във Френския сенат, пише Capital.fr.
Възраждане на ядрената енергия, на каква цена? Предстои да се решат условията за финансиране на мащабния проект за изграждане на нови реактори, който ще ангажира французите в продължение на десетилетия. 2023 г. ще бъде от решаващо значение за енергийното бъдеще на Франция, която ще трябва да закрепи със закон дела, падащ се на всеки вид енергия, и по-специално на ядрената, за да може страната да се откаже от изкопаемите горива и да постигне въглеродна неутралност през 2050 г. За да може Франция да се превърне „в първата декарбонизирана индустриална нация“, правителството подкрепя изграждането на шест реактора EPR от ново поколение – EPR2 – с опция за осем други, като същевременно продължава разработването на възобновяеми енергии (слънчева, вятърна и др.)
Първата стъпка е внасянето в Сената на законопроект за „спестяване на време“ при прилагането на административните процедури за получаване на разрешение, докато държавната компания EDF (Електрисите дьо Франс) вече подготвя пускането в експлоатация през 2035-37 г. на първите два блока в Пенли. В подкрепа на избора си, правителството се основава на прогнозите на оператора на електрическата мрежа RTE, които показват по-ниски общи разходи в размер на 10 милиарда евро годишно при варианта с обновяване на ядрения парк – 60 милиарда годишно срещу 70 милиарда при варианта без обновяване. Но как ще се поделят разходите между държавата, потребителите и EDF, чийто дълг е колосален? „За обсъждане са предложени няколко начина за финансиране“, отговаря Министерството на енергийния преход.
„Това не е правилното решение“, смятат в Грийнпийс. „Ядрената енергия не е способна да отговори на спешните нужди за предотвратяване на климатичните промени предвид много дългите срокове за строителство“, казва Полин Бойер, занимаваща се с ядрените проекти. Същевременно „технологиите за възобновяема енергия вече са много напреднали и позволяват по-бърза възвръщаемост на инвестициите“, само за няколко години. Световните инвестиции във вятърна и слънчева енергия през 2021 г. са били почти 15 пъти по-високи от тези, предназначени за изграждането на нови атомни електроцентрали, показва Световният доклад за състоянието на ядрената индустрия (WNISR), публикуван през октомври.
Да се спечели доверието на инвеститорите
Според EDF, разходите за изграждане на шестте нови EPR2 се оценяват на 51,7 милиарда евро (без разноските по обслужването на кредитите), плюс 4,6 милиарда в случай на затруднения при пускането в есплоатация. Пълната ренационализация на EDF следователно би трябвало да позволи спечелването на доверието на инвеститорите. Първоначалните инвестиции в ядрената енергетика са колосални и са необходими години, за да започне производството на електроенергия. Освен това трябва да се отбележи, че пускането в експлоатация на единствения реактор тип EPR, който в момента се изгражда във Франция, във Фламанвил, се забавя с 12 години, а прогнозните разходи вече са се увеличили 4 пъти. „Не знам дали някой в света знае колко ще струва EPR2. Но освен цената, можем да се запитаме дали такава индустриална програма е осъществима“, отбелязва анализаторът Майкъл Шнайдер, координатор на доклада WNISR, който подчертава също така липсата на квалифицирана работна ръка в сектора.
Както правителството, така и EDF твърдят, че натрупването на опит при изграждането на реакторите тип ERP и започването на тяхното серийно производство ще доведат до снижаване на разходите. „Когато имате стандартизация и серийно производство, вие ще намалите значително средната цена за единица продукция“, подчертава министърът на енергийния преход Аньес Пание-Рунаше пред Сената.
Тази цена също ще зависи от условията на финансиране, или иначе казано от цената на дълга, „която ще окаже решаващо влияние върху цената на произведената електроенергия“, подчертава Тома Веренк, изпълнителен директор на RTE. Но „за да се постигнат благоприятни разходи за финансиране и да се намали цената на получената електроенергия, новите ядрени централи трябва да се ползват от механизми за държавно подпомагане“, какъвто е например случаят във Великобритания с проекта Hinkley Point EPR, смята той. Това може да стане чрез „гарантирани цени за изкупуване на произведената електроенергия“, от каквито се ползват вятърните и слънчевите централи „и/или чрез получаване на частично пряко публично финансиране“, продължава той.
Министърът на икономиката Бруно Льо Мер от своя страна оцени разходите за държавата като „напълно приемливи“, особено ако електроенергията може да се продава чрез дългосрочни частни договори за изкупуване. „Все още предстои задълбочено обсъждане между министерствата, съвместно с EDF и след това и с Европейската комисия за разработването на този финансов модел“, подчертава Министерството на енергийния преход.
