Какво ли не сме чували за безподобния пример, който представлява управлението на германския бюджет! Модел на рестрикции, освободен от политическите безобразия благодарение на едно правило, което ограничава публичния дефицит – прословутата „спирачка на дълга“ (Schuldenbremse): годишният структурен дефицит не трябва да надхвърля 0,35% от БВП. Това дори е записано в конституцията, давате ли си сметка, пише Кристиян Шаваньо в коментар за alternatives-economiques.fr*…
Точно така: решение на германския Конституционен съд от миналия 15 ноември хвърля твърде мрачна светлина върху практики, които изглеждат наистина много далеч от основния текст, пропити са от непрозрачност и заобикаляне на закона. При това всички те са подкрепяни с голямо лицемерие от цялата политическа класа в страната.
Най-скорошните събития са следните: през 2021 г. германските депутати гласуват за увеличаване на бюджета с 60 милиарда евро, финансирани с поемане на дълг, като прокламираната цел е справяне с последиците от кризата с Ковид. В крайна сметка обаче се оказва, че правителството не се нуждае от този финансов излишък и го прехвърля във фонд „Климат и преобразуване“ на икономиката, наречен KTF.
Депутатите от ХДС/ХСС, които са в опозиция на сегашното правителство, атакуваха мярката пред Конституционния съд. Той се произнесе в тяхна полза: не могат да се прехвърлят дългови задължения поети с една цел за осъществяването на друга. Това е равносилно на заобикаляне на „спирачката на дълга“, което е противоконституционно.
Лицемерието на специалните фондове
Тези събития разкриват истинските германски бюджетни практики. Те ни позволяват да обогатим речника си с нова дума: Sondervermögen (специални фондове). Оказва се, че KTF е само един от 29-те специални фонда, посочени в неотдавнашен доклад на Германската сметна палата. Това са разходни средства, почти всички финансирани с публичен дълг, но техният размер не се включва в официалната статистика!
Първите датират от 50-те години на миналия век и са свързани с възстановяването на страната. Но имаше и такива за финансиране на обединението, за борба с последиците от финансовата криза, от наводненията, от пандемията от Ковид, от войната в Украйна и т.н. Накратко, всеки път, когато в Германия се случи извънредно събитие, правителството се отказва от т.нар. си историческа концепция срещу увеличаването на държавния дълг и харчи на кредит, за да подкрепи икономиката си.
И честно казано, то има право! По-добре е да вземеш заем, за да спасиш страната си, отколкото да я оставиш да умре. Всичко е много просто. Докато германските ръководители дават поучителни уроци по бюджетна строгост на другите европейски държави, се оказва, че в края на 2022 г. в специални фондове е имало 522 милиарда публичен дълг, уточнява Сметната палата!
Всъщност нуждите от публично финансиране за 2023 г. не бяха за 46 милиарда евро, както официално е посочено в бюджета, а за повече от 190 милиарда. И всичко това с чистосърдечните декларации с ръка на сърцето на германските политици, особено на тези вдясно, за спазване на ограничението за публичния дълг.
Да вземем сегашния министър на финансите Кристиан Линднер от Либералната партия. Знаменосец на бюджетната строгост… който прие създаването на специален фонд за икономическа стабилизация от 200 милиарда, и на друг от 100 милиарда за военни разходи и който подписа прехвърлянето на 60 милиарда към KTF! 197-те десни депутати от ХДС/ХСС, които бяха подали жалбата пред Конституционния съд, одобряваха такива средства, когато бяха на власт и не се възползваха от годините на бюджетни излишъци, за да намалят тежестта им. Ето това е безобразно лицемерие.
Какво е продължението ? KTF, която разполагаше със 177 милиарда евро за финансиране на подмяната на газовите котли с термопомпи, за модернизирането на германската железопътна мрежа или за развитието на местното производство на полупроводници, се оказа с орязани приходи в размер на 60 милиарда. В момента неговата дейност е блокирана. Какво да кажем за другите специални фондове? Цари несигурност както на федерално ниво, така и в провинциите, които също са прибягвали до този тип практики (Берлин, Саарланд, Северен Рейн-Вестфалия и др.).
Много германски икономисти го казват: прибягването до тези специални фондове е нездравословно от гледна точка на демокрацията. Те показват в каква степен правилата на публичния дълг не са пригодени към настоящите и бъдещите нужди на германската икономика и на германското общество. Следователно „спирачката на дълга“ трябва да бъде премахната от конституцията: това е икономически желателно, юридически осъществимо… но политически невъзможно, поради необходимостта да се събере мнозинство от две трети в парламента.
И така, германците ще продължат и утре, както и вчера, да прикриват една част от публичния си дълг. Единственото решение: да се изчака настъпването на една наистина голяма климатична катастрофа, за да се получи разрешение за харчене за ликвидиране на последиците от нея. Но преди всичко трябва да се планират разходи, които да могат да я предотвратят. Какъв чудесен урок по бюджетна строгост!
*Превод Георги Саулов
