Те започват от много ниско ниво, но автопроизводителят Stellantis, със своите партньори Michelin и Forvia, искат да намерят място за водорода в автопроизводството. С благословията на правителството, трите компании откриха гигафабрика за горивни клетки. Всичко, което остава, е да започнат продажбите, отбелязва в репортаж capital.fr*…
На брега на Рона една огромна сграда допълва лабиринта от индустриални комплекси. Ние сме в долината на химията, пред вратите на Лион. Тук беше открита първата „гигафабрика“ на Symbio. Зад това малко известно име стои съюз между автопроизводителя Stellantis, производителя на гуми Michelin и производителя на оборудване Forvia. За разлика от гигафабриките, които са в процес на изграждане в Hauts-de-France, тази няма да произвежда клетки за батерии, а горивни клетки. Те са основен елемент на автомобилите с водород. Благодарение на чисто новата си фабрика, Symbio се надява да отприщи използването на тази технология, която все още остава рядко срещана по френските пътища.
На паркинга на завода големи изпускателните тръби бълват водна пара. Автомобилите на водород, както и тези, захранвани с батерии, използват електродвигател и не отделят CO2. Те имат друго голямо предимство: зареждането на резервоара с водород отнема само няколко минути, докато за пълното презареждане на една батерия често са необходими няколко часа (без суперчарджър). „Автомобилът, задвижван от батерии, е идеално решение за градски условия, но не и за интензивна мобилност“, твърди Филип Розие, шеф на Symbio. Според него, водородът ще се превърне в необходимо допълващо решение за автомобилите, задвижвани с батерии, особено за хората, които изминават много километри и за професионалистите.
Целта е 50 000 горивни клетки
Остава само да се отпушат продажбите. „В момента дейността е в зародиш. Продадохме около сто коли на водород“, посочва Карлос Таварес, генерален мениджър на Stellantis, който е основният клиент на новата фабрика Symbio. В последно време той започна да сглобява няколко модела водородни ванове (Peugeot e-Expert, Citroën ë-Jumpy и Opel Vivaro-e). Не е тайна как може да се развие това производство: „трябва да направим водородните автомобили достъпни“, отбелязва още Таварес.
Това изисква увеличаване на производствения капацитет на гигафабриката Сен-Фон. Днес тя може да произвежда 16 000 горивни клетки годишно. Целта е техният брой да достигне 50 000 единици през 2026 година. „На световно ниво десетина фирми водят оспорвана битка, коя първа ще достигне този критичен праг. Днес никой не може да го направи. Дори Toyota прави по-малко от 10 000 единици годишно“, казва Филип Розие.
Към водородни пикапи в САЩ
Ръководството на Symbio гледа дори по-далеч. То желае да открие втори завод за горивни клетки във Франция, за да се достигне през 2028 г. производство от 100 000 единици. Освен това се проучват възможностите за изграждане на още една фарбрика в САЩ, за да се оборудват бъдещи водородни пикапи от американски марки на Stellantis, които биха могли да се конкурират с новия Cybertruck на Tesla.
Производството на 50 000, а след това и на 100 000 горивни клетки изглежда разумно, като знаем, че почти 1,3 милиона лекотоварни коли са били продадени в Европейския съюз през 2022 години. Но пазарът на водородните автомобили тръгва от много ниско ниво. През 2022 г. са били продадени само 19 600 от тях в целия свят. През същата година са продадени повече от 10 милиона електрически коли с батерии.
Огромна държавна помощ
Залагат ли производителите на правилната технология? Би било много жалко, особено за данъкоплатеца, ако те грешат. Symbio планира 1 милиард евро инвестиции за периода 2021-2028 г., а държавата се включи с повече от 600 милиона евро за този гигантски проект. Тази щедра подкрепа кара скептиците по отношение на водородната технология да подскочат, а има не малко такива. Неправителствената организация Transport & Environment редовно посочва, че енергийната ефективност на колите с водород е по-ниска от тази на колите с батерии.
Присъствието на двама министри на откриването може да породи надежди за нова подкрепа на водородния сектор. Но министърът на енергийния преход, Аньс Пание-Рунаше, заедно с колегата си на индустрията, Ролан Лекюр, припомниха подкрепата, която вече е налице: 9 милиарда евро като част от плана Франция 2030 в помощ на френската водородна индустрия.
Въпреки тази подкрепа, има загриженост сред производителите на автомобили. Дали подкрепата за водорода няма да се използва предимно за декарбонизиране на дейността на тежката промишленост, а не на мобилността? Собственикът на Forvia, Патрик Колер, говори за риска от инфлация на стоманата, основният материал, който присъства в автомобилопроизводството. „Имаме истински проблем в Европа: колите са твърде скъпи за повечето клиенти. Не можем да приемем допълнителна инфлация“, предупреждава той. И според Патрик Колер, европейските производители не са имунизирани от нахлуването на водородни автомобили на китайските конкуренти, по същия начин, както това стана с електроавтомобилите на батерии. Това са големите предизвикателсва, пред които са изправени ръководните екипи на новата гигафабрика в Сен Фон.
*Превод Георги Саулов
