Актуализираните правила за международна търговия, съчетани с по-силни вътрешни политики, биха могли да направят глобализацията по-приобщаваща и устойчива, изтъкват Адам Якубяк* и Елизабет Ван Хойвелен** в анализ ца блога на Международния валутен фонд…
В продължение на най-малко 150 години глобалните икономически сили на свой ред сближаваха държавите и ги отдалечаваха. Още от индустриалната революция и появата на първата наистина глобална икономика през 19 век, държавите понякога се стремят към повече икономическа интеграция, а друг път към повече изолация, в зависимост от геополитиката, идеологията, технологиите и други фактори. Днес може би сме в друга повратна точка в историята на глобализацията. И така, каква е тази мощна сила, която оказва толкова голямо влияние върху световната икономика? Как се променя? И може ли да се подобри?
Глобализацията се отнася до процеса на по-тясно свързване на световната икономика чрез потока от стоки, услуги, инвестиции, технологии, данни, идеи и работници. Началото й е около 1870 г. и започва да се развива през десетилетията след Втората световна война, когато страните започват да намаляват ограниченията върху капиталовите и търговските потоци в очакване на ползи за растежа и благосъстоянието.
Този процес стартира в рамките на геополитически и регионални блокове и по-късно се разширява след падането на Берлинската стена, финансовата дерегулация и кръговете на либерализация на търговията, довели до създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г. Той получи допълнителен тласък от технологичното развитие, което намали разходите за търговия и финансови транзакции. Морският и въздушният транспорт станаха по-евтини с иновации като контейнерни превози, дълбоководни пристанища и реактивни двигатели.
Организационните и транзакционните разходи допълнително намаляха в резултат на широкото приемане на информационни и комуникационни технологии – от въвеждането на факс машини, през персонални компютри и мобилни устройства, до продължаващото глобално разпространение на интернет свързаността. В резултат на това светът изглеждаше по-малък и правенето на трансграничен бизнес стана по-лесно.
Плюсове и минуси
Тези развития отключиха огромен латентен потенциал за създаване на стойност в световната икономика. Производствените дейности бяха разделени на няколко етапа, позволявайки всеки етап от производството да се извършва там, където може да се извърши по-ефективно. Тази реорганизация на производството означава, че същите ресурси могат да произвеждат повече продукция от преди. В същото време чуждестранната конкуренция подтикна компаниите да станат по-продуктивни. Потребителите от своя страна имаха достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-достъпни цени.
Повечето икономисти смятат, че глобализацията – и по-специално търговските реформи – са имали общо положително въздействие върху растежа, особено за страните, които преди са били по-малко интегрирани. Развиващите се икономики по-специално се възползваха от приноса си към глобалните вериги за създаване на стойност – обширни производствени мрежи, които обхващат целия свят – тъй като не им се наложи да развиват изцяло нови вътрешни индустрии, за да изнасят по-сложни продукти. По време на периода на разширяваща се глобализация нивата на световните доходи се сближиха и нивата на бедност намаляха от 47 процента през 1980 г. на 16 процента през 2010 г.
Но глобализацията имаше своите недостатъци. В рамките на отделните държави преходът към нова производствена структура понякога беше труден, тъй като работниците и капиталът трябваше да се преместят от една индустрия в друга. Вътрешните политики, като подкрепа на пазара на труда и програми за социално осигуряване, предназначени да улеснят това приспособяване, се различават значително. Някои страни са управлявали процеса по-добре от други. На редица места и индустрии работниците – особено тези с по-ниски умения – загубиха работата си или видяха спад на заплатите си. Тези негативни последици са концентрирани, понякога тежки и често продължителни.
Някои икономисти смятат, че глобализацията на финансите е направила световната икономика по-нестабилна и податлива на кризи. По-силното макроикономическо управление и институции биха могли да помогнат за предотвратяването на това, казват те. Глобализацията може също да е допринесла за нарастващото неравенство в доходите през последните четири десетилетия, но различията в подходите на държавите към данъчното облагане и преразпределението вероятно са изиграли по-голяма роля, както и технологичният напредък, който облагодетелства висококвалифицираните работници и инвеститорите.
Измерване на глобализацията
Традиционно глобализацията се измерва със статистически данни като отвореността на търговията, която е общата стойност на вноса и износа като дял от БВП, или отвореността към преки чуждестранни инвестиции и политики като тарифи и ограничения на капиталовата сметка. Други измерения на глобализацията се отразяват в стойността на ежедневните трансгранични финансови транзакции или броя на визите за чуждестранни студенти и работници. Разглеждането на тези статистически данни в съвкупност показва, че глобализацията се разраства бързо от 80-те години на миналия век до глобалната финансова криза, след което се намира на плато. Тази история обаче е прекалено опростена предвид промените в глобалната икономика.
По-нови показатели, които разглеждат участието в глобалните вериги на стойността и търговията с услуги, особено цифрови услуги, показват, че глобализацията действително се е ускорила в някои области. Търгуваните продукти все повече съдържат добавена стойност с произход от различни страни и сектори нагоре по веригата. Отчитането на тази вградена добавена стойност е от решаващо значение за оценката на търговската интеграция и за правилното идентифициране на секторите на всяка страна с относителна сила и слабост. Глобално увеличение на чуждестранното съдържание на добавена стойност в износа от около 19 процента в средата на 90-те години на миналия век до 28 процента през 2022 г. показва продължаващо задълбочаване на търговската интеграция.
Междувременно услугите могат да преминават по-лесно през границите благодарение на възхода на цифровите технологии. Цифрово доставените услуги, включително счетоводни, дизайнерски и медийни услуги, вече представляват 54 процента от търговията с услуги, след ръст от 8 процента годишно през последните две десетилетия. Тези цифрови услуги са потенциален бъдещ двигател за развитие.
Въпреки историята, която тези показатели разказват за състоянието на глобализацията, се появяват пукнатини. Повишените опасения за националната сигурност и устойчивостта на веригата за доставки, прекъсвани от пандемията COVID-19, войната на Русия в Украйна и засилването на геополитическите съперничества, тласнаха политиците да се насочат навътре.
Политиките в пресечната точка на търговията и националната сигурност се използват по-широко, а ограниченията за търговията и преките чуждестранни инвестиции се увеличиха около три пъти от 2018 г. насам. Индустриалната политика се завръща, като мерките, нарушаващи търговията, засягат поне една пета от глобалния търговията през 2023 г. Много от тези ограничения вдъхновяват реакции „око за око“, увеличавайки напрежението между търговските партньори. Многостранната търговска система е зле подготвена да реагира и в резултат на това доверието в нея страда.
Има и други тревожни тенденции. Последните проучвания сочат ротация на търговията към геополитически по-близки партньори, по-специално в стратегически сектори. Но вместо да намали уязвимостите, това може просто да удължи веригите за доставки и да увеличи разходите. Дори дигиталните услуги, потенциална светла точка за глобалната икономика, са изправени пред високи нива на рестриктивност на политиката, която се увеличи през последното десетилетие.
Споделяне на ползите
Предимствата на глобализацията си струва да бъдат запазени и разширени. Подкрепата за продължаване на отворените икономически политики обаче се сблъска с опозиция поради опасения относно неравенството, разместването на работниците и нелоялната конкуренция. Някои критици посочват свръхзависимостта от геополитически съперници, особено по време на криза, например по време на пандемията.
Обръщането на глобализацията почти сигурно ще обърне нейните печалби, ще увеличи бедността и ще доведе до скъп преход. Изследванията на МВФ показват, че глобалните загуби от търговската фрагментация могат да варират от 0,2 до 7 процента от БВП. Разходите може да са по-високи при отчитане на технологичното отделяне. Ето защо е изключително важно политиците да се обединят, за да запазят и разширят ползите от глобализацията, като същевременно я направят по-устойчива.
Как политиците могат да се справят с това? Основен компонент е осигуряването на добре функционираща система от глобални търговски правила, подкрепени от СТО, за поддържане на отвореността на търговията и за гарантиране на стабилността и предвидимостта, които са толкова важни за търговията и растежа. Това непременно включва правителства, които работят в сътрудничество за отстраняване на основните източници на търговско напрежение. Ускоряване на реформите на СТО за укрепване на прозрачността и правилата, включително относно субсидиите; възстановяване на напълно функционираща система за уреждане на спорове; и актуализирането на правилника, за да се вземе предвид нарастващият дял на услугите и цифровата търговия в световната икономика, са от съществено значение.
Многостранните споразумения, между подгрупи от членове на СТО, които се интересуват от задълбочаване на сътрудничеството в определени области, могат да помогнат за напредъка на реформите в електронната търговия и улесняването на инвестициите, без да възпрепятстват други да се присъединят.
Друга критична област за политиците е по-силната вътрешна политика за по-справедливо споделяне на ползите от търговията, глобализацията и технологичния напредък. За да бъдат успешни, те трябва да бъдат изградени върху солидни основи на стабилно макроикономическо управление, финансово регулиране и надзор, за да се избегне натрупването на риск от финансовата глобализация, и трябва да включват данъчна система, насочена към ефективно мобилизиране на приходи.
Пазарът на труда и фискалните политики са ключови инструменти за справяне с неравенството на работниците и са все по-важни за противодействие на прекъсванията, причинени от новите технологии, особено изкуствения интелект. Тези политики се допълват от предоставянето на висококачествени основни обществени услуги, включително образование и здравеопазване и мрежи за социална сигурност.
И накрая, международните организации могат да играят ключова роля в несигурни времена, като служат като буфер за неочаквани обстоятелства, насърчават общоприети правила за движение и действат като проводник за по-голям диалог и сътрудничество – дори когато преобладаващите ветрове духат в различна посока.
*Икономист в Отдела за стратегия и политика на МВФ
**Старши икономист в Отдела за стратегия и политика на МВФ
