България може да увеличи транзитните доставки на газ както за страните от Западните Балкани, така и за Европа по оста юг-север. Това е посочил председателят на парламента Росен Желязкщов, който в Баку се срещна с азербайджанския президент Илхам Алиев. Желязков е на посещение там по покана на председателя на Милли Меджлиса проф. д-р Сахиба Гафарова.
Парламентарният ни шеф е отбелязал, че през октомври 2022 година беше пусната (след сериозно забавяне, б.р.) в експлоатация междусистемната газова връзка Гърция-България, а през миналата година и тази със Сърбия, с което страната ни е започнала да получава в пълен обем договорените количества азербайджански природен газ и увеличи транзитния си капацитет. Припомняме компанията, оперираща интерконектора с Гърция обмисля увеличаване на неговия капацитет от сегашните 3 млрд. куб. м годишно до общо 5 млрд. куб. м годишно още през 2025 г.
През миналата година беше подписан Меморандум за сътрудничество между пет оператора на газопреносни системи от България, Румъния, Унгария, Словакия и Азербайджан за удвояване на износа на газ от Азербайджан за Европейския съюз, подчертава Росен Желязков, уточнявайки, че пускането на интерконектора между България и Сърбия значително допринася за енергийната сигурност в Европа. Той е подчертал значението и интереса за присъединяване към споразумението за пренос на Зелена енергия.
По време на състоялото се тези дни в Баку Министерско заседание на Консултативния съвет на Южния газов коридор, президентът Аливе е коментирал в интервю за Euronews, че Азербайджан – страна, която разчита на петролни и газови ресурси в продължение на много години, сега демонстрира как да направи този преход към зелена икономика.
Вече няколко години Азербайджан широко прилага зелени технологии в цялата страна. Обширни райони, като икономическите региони Карабах и Зангезур, са обявени за зони с чиста енергия.
Азербайджанските проекти за възобновяема енергия показват впечатляващ напредък. След последната среща в Баку през февруари 2023 г. Азербайджан представи през октомври първата си голяма слънчева електроцентрала, проект от 230 MW с гиганта за възобновяема енергия Masdar. Съгласно подписаните договори и меморандуми за разбирателство страната има за цел да въведе в експлоатация до 5 GW слънчева и вятърна енергия до 2030 г.
Сключени са и няколко обещаващи договора, например меморандум с WindEurope за сключване на сделка с Nobel Energy за изграждане на 100 MW слънчева електроцентрала и с Elecnor за 70 MW проект за вятърна енергия.
Преди месец стана ясно, че Трансадриатическият тръбопровод (TAP) започва изпитания за доставка на водород. Това от консорциума съобщиха, че са в процес на оценка на техническата осъществимост на транспортирането на смес от природен газ и водород през тръбопровода. След проучване, проведено през 2021 г., е потвърдено, че TAP има потенциала да транспортира смес съдържаща водород. Освен това се отбелязва, че целта на консорциума е да развие инфраструктурата си, за да осигури транспортирането на водород, първоначално под формата на смес с природен газ.
