Икономиката на ЕС продължава да расте, макар и с намалена инерция, сочи междинната лятна икономическа прогноза на ЕК. Тя намалява растежа на икономиката на ЕС до 0,8% през 2023 г. от 1%, прогнозиран в пролетната прогноза, и 1,4% през 2024 г. от 1,7%. Преразглежда се и растежът в еврозоната до 0,8% през 2023 г. (от 1,1%) и 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очаква се инфлацията да продължи да намалява през прогнозния хоризонт, като ХИПЦ се очаква да достигне 6,5% през 2023 г. (в сравнение с 6,7% през пролетта) и 3,2% през 2024 г. (в сравнение с 3,1%) в ЕС. В еврозоната се прогнозира инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (в сравнение с 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (в сравнение с 2,8%).
Икономиката на ЕС загуби инерция, коментират авторите на лятната прогноза. След леко свиване през четвъртото тримесечие на 2022 г. реалният БВП на ЕС нарасна с 0,2% на тримесечие през първото тримесечие на 2023 г. и остана непроменен през второто тримесечие.
Това означава, че икономиката на ЕС е нараснала само с 0,2% през първата половина на 2023 г. в сравнение с последното тримесечие на 2022 г., 0,2 процентни пункта. по-малко от прогнозираното през пролетта. (8) В еврозоната растежът беше 0,1% и през двете тримесечия (второто тримесечие беше с 0,1 процентни пункта по-ниско от прогнозираното през пролетта). Като се вземат предвид ревизиите на минали данни и растежът до второто тримесечие, придобитият растеж за 2023 г. възлиза на 0,4% в ЕС и 0,5% в еврозоната. В сравнение с пролетната прогноза това означава 0,3 п.п. по-нисък годишен растеж през 2023 г. за ЕС и 0,1 п.п. за еврозоната.
По-слабият растеж в ЕС в сравнение с еврозоната през второто тримесечие се дължи на значителен спад в Полша и Швеция. В тези две страни реалният БВП се сви с 2,2% и 0,8%, съответно. БВП се сви и в Унгария, Латвия, Австрия, Кипър, Естония, Италия и Холандия и се спря в Германия и Португалия, което като цяло показва широка слабост в целия ЕС. Сред останалите най-големи държави членки икономическата активност се е увеличила с 0,5% във Франция и 0,4% в Испания
Последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които ЕС претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакваното в Пролетната прогноза. Това положение е въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда, на който се наблюдават рекордно ниски нива на безработица, продължаващо разширяване на заетостта и нарастващи заплати.
Междувременно рязкото забавяне на предоставянето на банков кредит за икономиката показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката. Индикаторите от проучването сега сочат забавяне на икономическата активност през лятото и следващите месеци, с продължаваща слабост в индустрията и затихваща инерция в услугите, въпреки силния туристически сезон в много части на Европа.
Световната икономика се представи малко по-добре от очакваното през първата половина на годината, въпреки слабото представяне в Китай. Въпреки това перспективите за глобалния растеж и търговия остават като цяло непроменени в сравнение с пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Очакванията са, че по-слабият импулс на растеж в ЕС ще продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През следващата година обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да намалява, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи постепенно се възстановяват.
Инфлацията продължи да намалява през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната той достигна 5,3% през юли, точно половината от пиковото ниво от 10,6%, регистрирано през октомври 2022 г., и остана стабилен през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от очакваното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията през прогнозния хоризонт, отразявайки също по-ниските цени на суровините и нормализиране на веригите за доставки.
