Макар водената митническа политика на САЩ и ответните реакции на държавите е събитие, което променя статуквото и влияе сериозно на очакванията за световния икономически растеж и международната търговия като цяло, очакванията са това да не се отрази особено негативно на България, сочи анализ от пролетния Макроикономически бюлетин на Банка ДСК.
По-конкретно се изтъква, че българската икономика демонстрира устойчив растеж, въпреки несигурността. Ако новите мита имат негативен ефект, то ще се усети от бизнеса с лека забава. Ефектите ще бъдат непреки, защото България няма голям стокообмен със САЩ – едва 2-3% от всичкия износ. Негативните ефекти са свързани с нашите търговски партньори в лицето на Германия и Италия, които попадат в списъка на „пострадалите“ от митата. Автомобилната индустрия и машиностроенето са секторите, които се очаква да бъдат засегнати, тъй като митата на САЩ са насочени основно върху индустрията. И все пак позитивното от тази турбулентна ситуация е възможността, която се отваря пред търговията на ЕС и България да разширят своя географски поглед.
Сред другите акценти бюлетинът определя Лятото на 2025 г. за повратна точка за правителство и евро. По всичко личи, че крайната оценка за България ще бъде положителна относно това дали е готова да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година. Частният сектор по-скоро е готов, държавният дава сходни индикации, а оценката през юни наближава.
Прокарва се опасение за дерайлиране на държавния бюджет, който вече е приет и не се допуска да надвишава 3% от БВП. Допусканията, които са внедрени в бюджета най-вероятно няма да се материализират и от двете страни на баланса, изтъкват авторите на анализа:
- приходната част изглежда все по-трудно да бъде събрана в размер, гласуван в бюджета, а от другата страна – разходната част има възможност да бъде сериозно изрязана, основно по линия на капиталовите разходи (отново).
Обръща се и внимание, че от началото на годината правителството показва повишена активност на вътрешния пазар за набиране на дълг, като към средата на април вече е в размер на 1.5 млрд. лв.
Относно демографията се отбелязва, че България все повече представлява интерес за чуждестранните граждани, които се заселват тук. Данните за 2023 г. показват, че имиграцията изцяло компенсира иначе намаляващото население на страната. Близо 60 хил. души са се заселили като основната причина за това е „работа“.
Традиционно потокът е от Турция, но след започналата война в Украйна списъкът се увеличава с Русия и Украйна. През последното десетилетие Сирия (и като цяло Близкия изток) също се оформя като традиционен поток на имигранти. До настъпване на пандемията от COVID-19, чужденците от Европейския съюз, желаещи да отседнат в страната средносрочно или дългосрочно са около 2 хил. души на година. Това се променя драстично след пандемията, увеличавайки се до 7 хил. души средногодишно.
Въпреки това, предвид негативната демографска картина в България, работната ръка намалява постоянно, като частична компенсация виждаме чрез повишаване на квалификацията, дигитализация на държавната администрация и внедряване на ИИ в работния процес.
Бюлетинът отбелязва още, че въпреки увеличенията на заплатите в публичния сектор, очакванията са годишните ръстове на номиналните и реални работни заплати да се охладят през следващите няколко години.
Основен фактор за това ще бъде по-ниската инфлация спрямо предходните периоди, които предразполагаха частния и публичен сектор да индексира работните заплати, с цел компенсация срещу покачването на потребителските цени.
По отношение на икономиката, пролетният бюлетин на Банка ДСК посочва, че конвергенцията с европейските средни нива продължава, макар и условията да позволяват по-бързо „скъсяване на дистанцията“. Въпреки това обаче, външните рискове се засилват без ясна и прогнозируема посока. Промишлеността като един от основните двигатели, освен липсата на персонал, започва да изпитва затруднения и от влошените международни търговски условия.
