fbpx

Илиян Михов и БНБ: връщане към темата за валутния борд

Депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви пред бТВ, че за гуверньор на БНБ е готвен професорът от Сингапур Илиян Михов. Уточни, че информацията я имал от средите на управляващата коалиция.

Припомняме, темата за нов шеф на БНБ отново е актуална, след като бюджетната комисия гласува правила, по които депутатите ще могат да предлагат свои кандидати. Срокът е 20 дни.

С това реално се слага началото на процедура по избор на нов управител, тъй като мандатът на настоящия Димитър Радев изтече на 15 юли 2021 г.

Йордан Цонев припомни още, че Михов е бил спряган през 2009 година за вицепремиер на Борисов, но идеята е била отхвърлена след коментари на Михов за модифициране на валутния борд у нас.

Проф. Илиян Михов е икономист от София, Пристън, Берлин и Сингапур, преподавател по макроикономика и иконометрия в ИНСЕАД.
Илиян Михов е ученик на председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Има огромен брой публикации в престижни издания, една от които е анализ на Голямата депресия в САЩ.

Идеите си за модифициране на валутния борд по „китайски модел“ Михов споделя в интервю за „Дневник“ от 2009 година. Там той изтъква, че такава система може да помогне на България и да влезе в еврозоната по-бързо, защото ще улесни контрола върху инфлацията. (В момента обаче ние сме далеч по-напред в пътя ни към еврозоната, отколкото през 2009 година.)

Икономистът коментира още пред „Дневник“:

„Когато времената са добри и има приток на капитали, централната банка може да бъде по-консервативна и да стерилизира част от ефекта на притока на капитал върху паричната маса…

Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%). За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа, с които да „обира“ излишъка от пари. Когато времената станат по-тежки, тогава банката изкупува обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса…

Централната банка на Китай използва подобна система от 2003 г., с което успява да неутрализира ефекта на капиталовите потоци и на положителното си търговско салдо върху паричната маса.“

Припомняме, колумнистът на „Икономически живот“ проф. Гарабед Минасян в много свои анализи е изтъквал, че макар бордът да е бил важен инструмент в годините на въвеждането у нас, то в момента той е ненужен и пречи на икономиката и финансовата ни система:

„При въвеждането на паричния съвет годишната (12-месечна) обезценка на българската валута бе примерно около 700%.
Паричен съвет бе въведен и в Балтийските републики, но той не беше предшестван от такава катастрофална обезценка на местните валути.
Този силно и рязко обезценен български лев оставя отпечатък върху развитието на българската икономика вече почти четвърт век.
В началото на новия век бе въведена общата европейска валута EUR. В съответствие с действащия Закон за БНБ фиксингът на българския лев (тогава вече BGN) бе прехвърлен към EUR при съхраняване на фиксираните съотношения.

Една от причините за значимия относителен прираст на БВР е поддържаният неравновесен валутен курс. Азбучна истина на финансовата теория е, че неравновесният валутен курс води до промяна на БВР – те нарастват, когато местната валута е подценена и намаляват, когато местната валута е надценена.
Поддържането на високо относително равнище на БВР означава замразяване на национален капитал, който иначе би могъл да се използва за инвестиционни цели, т.е. за стимулиране на икономическия растеж.
Неравновесният валутен курс в конкретния случай има ефект на преразпределение на богатството в рамките на европейския монетарен съюз. Относително подценената местна валута спрямо EUR води до замразяване на реални парични запаси във вид на свръх БВР, които се изнасят и се инвестират в богатите Западноевропейски държави.
Така се формира българският капиталов парадокс – най-бедната в ЕС държава финансира de facto богатите държави в ЕС. А ефектът от позитивното въздействие на подценения валутен курс за икономическото развитие се преразпределя вътрешно, вкл. чрез корумпираната политическа прослойка, и подсилва социалното разслоение и социалното напрежение.“ (Валутен курс наш славен, непробиваем, ikj.bg, 25.01.2021)

Междувременно, шефът на парламентарната бюджетна комисия Любомир Каримански – спряган за гуверньор на БНБ в миналия кратък парламент – коментира също пред бТВ, че подобна тема и имена не са коментирани сред управляващите.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"