Последната космическа мисия на Индия – „Chandrayaan-3“, влезе в орбита около Луната, повече от три седмици след изстрелването си, съобщава космическата агенция на страната.
Индийската организация за космически изследвания (Indian Space Research Organisation – ISRO) потвърди, цитирана от blacksea-caspia, че Chandrayaan-3, което означава „лунно возило“ на санскрит, е било „успешно вкарано в лунната орбита“.
Ако останалата част от текущата мисия върви по план, спускателният модул безопасно ще кацне близо до малко проучения южен полюс на Луната между 23 и 24 август.
Последният опит на Индия да направи това завърши с неуспех преди четири години, когато наземният контрол загуби контакт минути преди кацане. Шефът на ISRO – S. Somanath изтъква, че неговите инженери внимателно са проучили данните от последната неуспешна мисия и са се опитали да поправят всички проблеми.
Разработен от ISRO, „Chandrayaan-3“ включва спускателен модул, наречен „Vikram“, което означава „доблест“ на санскрит, и луноход, наречен „Pragyan“, санскритската дума за мъдрост.
Това е важен крайъгълен камък за страната, която управлява амбициозната си аерокосмическа програма със сравнително нисък бюджет. Само Русия, САЩ и Китай досега са постигали контролирано кацане на лунната повърхност.
Цената на мисията е 74,6 милиона долара – много по-ниска от тази на други страни и свидетелство за пестеливото космическо инженерство на Индия. Експерти казват, че Индия може да поддържа ниски разходи чрез копиране и адаптиране на съществуваща космическа технология и благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават само част от заплащането на чуждестранните си колеги.
На космическия кораб „Chandrayaan-3“ му отне много повече време, за да достигне Луната, отколкото на пилотираните мисии „Apollo“ от 60-те и 70-те години на миналия век, които пристигнаха за няколко дни.
Използваната индийска ракета е много по-малко мощна от американската „Saturn V“ и затова сондата обиколи около Земята пет или шест пъти елиптично, за да набере скорост, преди да бъде изпратена на едномесечно пътешествие по лунна траектория.
Ако кацането е успешно, луноходът ще се изтърколи от „Викрам“ и ще изследва близката лунна зона, събирайки изображения, които да бъдат изпратени обратно на Земята за анализ. Луноходът има експлоатационен живот от един лунен ден или 14 земни дни.
Космическата програма на Индия нарасна значително по размер и набра инерция, откакто за първи път изпрати сонда в орбита около Луната през 2008 г. През 2014 г. тя стана първата азиатска нация, която пусна изкуствен спътник в орбита около Марс, а три години по-късно ISRO изстреля 104 сателита в една мисия.
Програмата на ISRO „Gaganyaan“ (санскритската дума за „небесен кораб“) е планирана да стартира тридневна пилотирана мисия в орбита около Земята до следващата година. Индия също работи за увеличаване на своя 2-процентов дял от глобалния търговски космически пазар чрез изпращане на частни полезни товари в орбита на доста по-ниска цена от конкурентите.
