Трябва ли заетостта да бъде пожертвана на олтара на покупателната способност? Дебатът се разгаря в Съединените щати, където Централната банка открито избра да насърчава увеличаването на безработицата, за да се бори с инфлацията. Този избор беше ясно заявен от Джеръм Пауъл, шефът на могъщия американски Федерален резерв, за когото е необходимо да се „удари силно и бързо“ и без да се взема предвид рецесията, която заплашва Съединените щати в частност и целия свят, анализира RFI*.
В защита на Джером Пауъл трябва да се отбележи, че инфлацията се задържа трайно в Съединените щати и въпреки спада на цените на бензина през август, тя достигна 8,7% на годишна база, което е далеч от 2%, записани в прогнозите на Федералния резерв. Така тя се превърна в непоносима ситуация за домакинствата и бизнеса.
В изявлението си, в което се разпростира нашироко върху дилемата, пред която е изправен, шефът на Федералния резерв признава, че „иска да намери безболезнен начин за намаляване на инфлацията, но такъв няма“. Джеръм Пауъл се позовава на Кривата на Филипс, която обвързва ръста на заплатите с безработицата. Това се нарича инфлация породена от заплатите. Ако обобщим накратко, или намаляваме безработицата и приемаме, че инфлацията придобива траен характер, или напротив, намаляваме инфлацията и толерираме увеличаването на броя на търсещите работа.
Политически труден избор
От политическа гледна точка изборът е изключително труден. Но Федералният резерв не се занимава с политика. Той има две основни мисии: борбата с инфлацията и запазване на пазара на труда. Но днес в Съединените щати има почти пълна заетост с исторически нисък процент на безработица от 3,7%. Нещо невиждано за последните 50 години. Затова Джеръм Пауъл избира да пожертва заетостта, „until the job is done“, (докато не си свършим работата) заяви той, без да се интересуваме дали безработицата ще се увеличи и дали рецесията ще удари Съединените щати.
Трябва да се каже, че безработицата засяга само част от населението, докато инфлацията удря всички.
„Да ударим бързо и силно“
Поради това Джером Пауъл ще увеличи основните лихвени проценти. Федералният резерв вече направи това петкратно от март, но, трябва да признаем, без особен успех. Сега обаче иска да „удари силно и бързо“. Целта е да се оскъпят кредитите, което ще направи фирмите по-малко склонни да инвестират и следователно да наемат нови работници. Въздействието ще бъде пряко върху недвижимите имоти поради увеличаването на лихвите по заемите, което ще доведе до спад в търсенето. От своя страна това ще рикушира върху строителството. А при домакинствата потреблението ще падне. Математически, растежът би трябвало да се намали поради рецесията, която Федералният резерв напълно приема. Това е цената, която трябва да се плати за укротяване на инфлацията.
Но това не отчита пандемията и „голямата оставка“. След нея милиони американци решиха да напуснат работата си. Днес компаниите не искат да правят съкращения. Причината са трудностите с набирането на персонал след Ковид-кризата. И когато успеят да намерят работници, те се стремят да ги задържат, дори и ако икономическата активност спадне. В тези условия е трудно да се очаква, че безработицата ще се увеличи.
Избор, който не се приема единодушно в САЩ
Тази стратегия на Федералния резерв не се приема единодушно. Министърът на финансите Джанет Йелън, която преди заемаше поста на Джером Пауъл, смята, че е възможно да се намали високата инфлация, като същевременно се поддържа силен пазар на труда. Но месец преди междинните избори на нея ѝ е трудно да защитава друго мнение.
Сценарий, който трудно може да бъде пренесен в еврозоната
Приложим ли е този американски сценарий в еврозоната, където инфлацията достигна 10% през септември, което представлява исторически рекорд? По-скоро не. Първо, защото икономиката в еврозоната е далеч от прегряване, какъвто е случаят в Съединените щати. Инфлацията тук е до голяма степен внесена, поради скока на цените на енергията или недостига на определени продукти. Това са все фактори, върху които Европейската централна банка (ЕЦБ) няма контрол.
Да не говорим, че ситуацията е съвсем различна в отделните страни. Във Франция например инфлацията е с два до три пункта по-ниска от тази в еврозоната, докато в балтийските страни надхвърля 20%.
И преди всичко, всяка страна има своя рецепта за борба с инфлацията. Като например огромният план за подкрепа в размер на 200 милиарда евро, отпуснат от Берлин за справяне с енергийната криза. План, който остро е критикуван от Брюксел и от няколко страни, които се опасяват, че се нарушава конкуренцията. Без координация на ниво Общност обаче е трудно да си представим как ще се борим ефективно срещу тази рекордна инфлация.
*Превод Георги Саулов
