В блога си Café Hayek известният икономист Дон Будро публикува откъс от анализа си за EconLog, в който пише за неизбежните практически предизвикателства при разумното определяне на това кои индустрии трябва и кои не трябва да получават защита от съображения за национална сигурност…
Тъй като почти всичко в съвременната световна икономика е свързано по един или друг начин с всичко останало – и тъй като нито една вътрешна индустрия не може да се разширява, без това да доведе до свиване на други вътрешни индустрии и съответно до неочаквано покачване на цените на много производствени ресурси в цялата икономика – не съществува категорично различим набор от индустрии, които обективно да бъдат определени като „критични за националната отбрана“, за разлика от други, които да се смятат за некритични. В момента, в който се направи изключение за националната сигурност в полза на аргумента за свободната търговия, решението кои индустрии да бъдат защитени и кои – не, неизбежно ще бъде основано до голяма степен на предположения и догадки, и ще бъде силно повлияно от лобизъм и политика.
Тази неблагоприятна реалност – наред с много други, по-познати предизвикателства, разгледани другаде – относно трудностите при използването на протекционизъм за укрепване на националната сигурност, не означава, че няма реални случаи, в които използването на такива търговски ограничения е уместно. Реалността е сложна, несъвършена и несигурна. Смисълът на горната икономическа оценка е просто да предупреди, че идентифицирането на определени стоки, като стомана и алуминий, които очевидно в момента са основни ресурси за военната промишленост, само по себе си не е достатъчно основание за защита на местните им производители от чуждестранна конкуренция. Самата национална сигурност има немалък шанс да бъде компрометирана, ако твърде прибързано се заключи, че производителите на такива стоки трябва да бъдат защитени, за да бъде гарантирана тя.
„Критично за националната отбрана“ е размито понятие
На този етап може да изглежда, че целият проблем може да бъде решен просто чрез предоставяне на защита на всички индустрии, класифицирани като критични за националната отбрана, като критериите за такава класификация се поставят широко. Отново обаче се сблъскваме с проблема да определим кои индустрии попадат, а кои не попадат в тази категория. (Може да сте сигурни, разбира се, че доколкото защитата на основание национална сигурност е възможна, всяка индустрия ще лобира, за да представи продукцията си като необходима за националната сигурност.) На практика някои индустрии ще се окажат в „сива зона“, като едни безпристрастни анализатори ще заключат, че тези индустрии са важни за националната сигурност, докато други безпристрастни анализатори ще стигнат до противоположното заключение.
