Разликата между половете на работното място намалява – но бавно. Жените все още получават по-малко заплащане за работата си от мъжете. Екип на ЕЦБ публикува в блога на банката анализ на пазара и заплащането на труда и как жените се вписват в съвременните условия…
Неравенството на пазара на труда пречи да се използват по най-добрия начин всички таланти, води до неефективност и неправилно разпределение на работниците. Въпреки това разликата между половете се съкращава, макар и с намаляваща скорост. Анализът показва разликите между жените и мъжете на пазарите на труда в отработените часове, позициите на непълно работно време, заплатите и общите доходи за всички страни от еврозоната.
Различия между половете на пазара на труда в еврозоната
Въз основа на анализ, използващ данни на ниво домакинство от Проучването на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), се установява, че разликата между половете в общите доходи се е подобрила значително. През 2005 г. той е бил 50%, което означава, че средният мъж е взимал вкъщи двойно повече от годишната заплата на средната жена (на възраст от 15 до 64 години). До 2023 г. това е спаднало до 35%. Въпреки че тази промяна е значителна, разликата в еврозоната остава доста голяма. Освен това скоростта, с която се стеснява, е по-бавна, отколкото преди две десетилетия.
Основен фактор зад разликата между половете е различното ниво на трудова активност на мъжете и жените. През 1992 г. нивото на заетост на жените (44,8%) е било с 27,8 процентни пункта по-ниско от това на мъжете (72,7%) в днешните страни от еврозоната. Това е така, защото жените често се борят да намерят стабилна работа и – в по-голяма степен от мъжете – се грижат за своите домакинства. Оттогава заетостта на жените се увеличава постепенно, намалявайки разликата до 9,0 процентни пункта до 2023 г.
Втори фактор са различните модели за работа на непълно работно време. Жените остават значително по-склонни да работят на непълно работно време, отколкото мъжете. Докато през 90-те години процентът на жените на договори на непълно работно време е бил с 21,5 процентни пункта по-висок от този на мъжете, до средата на 2000-те тази цифра е нараснала до 26,9 процентни пункта, преди да се свие леко до 24 процентни пункта до 2024 г. Това несъответствие допринася за разликата между половете в общите доходи, тъй като засяга часовете, обикновено отработени от мъжете и жените. Това представлява 14,1 процентни пункта от разликата в доходите през 2005 г., спадайки до 10,7 процентни пункта до 2024 г. Това намаление може да се свърже с увеличаване на средния брой часове, отработени от жените на непълно работно време, смекчавайки ефектите от голямата разлика в заетостта на непълно работно време. С други думи, жените работят на непълен работен ден по-често, но жените на непълен работен ден с времето са увеличили часовете си.
Трети фактор е разликата в почасовото заплащане. Тази цифра измерва колко повече средният мъж печели на час от средната жена. През 2023 г. той възлиза на 13,4%, което е спад от 17,8% през 2005 г., но със среден годишен спад от едва 0,2 процентни пункта.
Какво стои зад тази бавна промяна? Въпреки че образованието може да изглежда като вероятен фактор, сега жените всъщност имат малко по-високо средно ниво на образование от мъжете, което означава, че причината трябва да е другаде. Едно от обясненията е съществуването на клъстери. Някои професии са по-ориентирани към мъжете, като пожарогасене или инженерство, докато други са по-женски, като медицински сестри или преподаване. А някои от професиите, ориентирани към мъжете, просто се плащат по-добре. Други обяснения са свързани с норми и вярвания относно ролите на половете, различните предпочитания на мъжете и жените или по-ограничените възможности на жените да сменят работата си поради външни ограничения.
И разбира се, има и възможност за проста дискриминация. Защото дори когато контролираме допълнителни фактори като средни години заетост или периоди на отпуск по майчинство, все още има необяснима разлика в заплатите. В Германия, например, тази необяснима разлика възлиза на 6% през 2024 г. Това е средната разлика в заплащането между служители жени и служители мъже със сравними работни квалификации и кариерни пътеки.
Регионални модели: различия между половете в различните страни
Въпреки че откриваме, че разликата между половете намалява в еврозоната, има значителни регионални различия. Те зависят от характеристиките на пазара на труда, националните политики и културата.
В северните страни, особено Финландия например, разликата в заплащането на жените и мъжете е доста малка. Разликата в работното време обаче все още е значителна. В Източна Европа, например балтийските страни, ще откриете по-равностойна работна среда по отношение както на нивата на заетост, така и на отработените часове. Това се приписва на наследството от социализма, които насърчават икономическото включване на жените. В Западна Европа нивата на заетост на мъжете и жените са се сближили, като много жени навлизат в работната сила, често на непълно работно време, и по-специално в Австрия, Германия и Холандия. Междувременно в Южна Европа разликата между половете в заетостта също е намаляла значително, водена от по-високия дял на жените, които работят на пълно работно време, отколкото на непълно работно време. Португалия, която исторически е имала малки различия между половете в заетостта, е особен случай на успех в този регион.
Ако правителствата се стремят да премахнат разликата между половете на пазарите на труда, публичните политики трябва да са насочени към пречките, пред които са изправени момичетата и жените, например чрез политики за платен родителски отпуск и инвестиции в системата за грижи за децата. Академичните проучвания подчертават значението на грижите за децата, особено през първите няколко години, за участието на жените на пазара на труда. Увеличаването на времето, което бащите могат да прекарват с малките си деца, също би помогнало за намаляване на „наказанието за деца“, с което се сблъскват жените на пазара на труда, и тяхната неравностойна тежест у дома.
Затваряне на празнината
Но тези обществени политики не могат напълно да се справят с всяка причина за различията между половете на работното място, които обикновено са свързани с дискриминация и несъзнателни пристрастия към жените. Насочването на млади жени и момичета към по-научна кариера, например, би могло да помогне за намаляване на съществуващите различия между половете чрез отваряне на алтернативи, които жените традиционно не обмислят. Институционални инициативи като програми за наставничество, възможности за работа в мрежа и програми за обучение и развитие също могат да помогнат за овластяване на жените и да им предоставят инструментите, от които се нуждаят, за да успеят. Като се справяме с бариерите пред участието на жените и насърчаваме равенството между половете, можем да създадем по-приобщаваща и разнообразна работна сила, която е от полза за всички.
Преодоляването на разликата обаче не е проблем само на жените. Новите бащи също трябва да имат възможност да се грижат за новородените си, вероятно чрез по-щедри политики за отпуск по бащинство, а достъпът до грижи за деца трябва да се подобри. Всички тези действия, взети заедно, биха помогнали за справянето с това, което лауреатът на Нобелова награда Клаудия Голдин нарича „последната глава“ в постигането на равенство между половете.
