Правителството подкрепя внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна от средата на септември, когато на 15 септември се прекратява действието на валидната в момента забрана. Това става ясно от коментарите на премиера акад. Николай Денков в началото на днешното редовно правителствено заседание.
Припомняме, малко изненадващо вчера депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС внесоха проект за решение, с което вносът на споменатите украински стоки се възобновява. Това бе последвано от мигновена остра реакция от бранша на зърнопроизводителите, които обявиха че се подготвят за национални протести.
В същото време сме в леко абсурдна ситуация, тъй като складовете са пълни, но браншът отказва да продава, чакайки по-високи цени. По тази причина производителите на олио са принудени да спират производство, тъй като нямат суровина за преработване.
По думите нва Денков вносът ще стимулира конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията, какъвто е един от основните приоритети на кабинета. Това ще се отрази благоприятно на българските потребители – най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството. Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета.
„От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, коментира министър-председателят. Изтъква се и това, че освобождаването на вноса ще осигури дейността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и чужди пазари.
Премиерът опроверга с числа твърденията на земеделски производители за „липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора“. През 2022 г. селското стопанство е получило около 1,6 млрд лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане около 2 млрд. лв. От тях чрез Държавен фонд „Земеделие“ 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, подчерта акад. Денков.
В същото време става ясно, че заедно с вдигането на забраната за внос ,България ще поиска от Европейската комисия допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед. Повишените производствени разходи в сектора поставят много стопанства в изключително уязвима ситуация и те имат остра нужда от средства. В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде увеличен в размер, който да позволи по-адекватна подкрепа за производителите, засегнати от кризата.
Отделно от това съществуващата инфраструктура в България изисква допълнителни мерки, за да поеме засиления транзитен трафик, свързан с износа от Украйна към трети страни. Затова българското правителство ще настоява ЕК да подпомогне финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развитието на железопътните коридори, които се използват за същата цел.
Кабинетът се ангажира да засили фитосанитарния контрол на продуктите, които пристигат от Украйна, за да гарантира тяхната безопасност и здравето на гражданите. Страната ни ще поиска същото и от другите държави членки по пътя на този внос до нашата територия.
„С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор“, заявява в заключение премиерът.
