България е напълно способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ.
Това са сред заключенията на пореден анализ, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който показва още, че показва, че България може да ускори постепенното спиране на използването на въглища до 2030 г. без рискове за сигурността на електроенергийните доставки.
Представеното на кръгла маса Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност“ проучване е подкрепено от Европейската комисия и има за цел да потвърди и провери допусканията и заключенията на проекта на доклад, изработен от Министерството на енергетиката в рамките на Комисията по енергиен преход, част от Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към Министерски съвет. Докладът е в основата на Пътната карта за климатична неутралност на страната, а тя следва да бъде гръбнакът на дългосрочната стратегия за декарбонизация на страната и основна реформа в НПВУ. Без нейното изпълнение, България едва ли ще получи и вторият транш от изпълнението на Плана, изтъкват от ЦИД
Изследването показва, че извеждането на въглищните централи не води до недостиг на електроенергия, а цените на електроенергията се стабилизират на по-ниски от днешните равнища, на около 80-90 евро/МВтч след 2025 г. Причината е, че по-малкото използване на въглищни електроцентрали (само 5% от 2030 г. в сценария с късно затваряне), означава, че цената на електроенергийния производствен микс се понижава.
Представеният анализ не показва и необходимост от запазване на ролята на въглищата нито на продуктовия, нито на пазара за резерв след 2030 г. Резултатите показват, че и при двата сценария електроцентралите на лигнитни въглища ще играят важна роля в електроенергийния микс до 2025 г., но към 2030 г. те вече ще бъдат само незначителни участници на продуктовия пазар, дори ако някои въглищни мощности останат в експлоатация до 2038 г. Причината за по- бързото затваряне на въглищните централи в българската електроенергийна система е високата цена на квотите за емисии на въглероден двуокис, която достига 100 евро/тон през 2025 г., и се покачва до 116 евро/тон през 2030 г. и 250 евро/тон през 2050 г.
Това означава, че производствената себестойност на електроенергията на електроцентралите на лигнитни въглища ще надвишава значително средните пазарни цени на електроенергията в региона. В резултат на това нито една от електроцентралите на лигнитни въглища няма да бъде икономически жизнеспособна, ако не съществуват механизми за пряка държавна подкрепа. Последните ще трябва да бъдат постепенно преустановени до 1 януари 2025 г. съгласно Директивата на ЕС за емисиите от промишлеността.
От ключово значение е да се прекратят субсидиите за въглищните централи и да не се гарантира нова схема за подпомагане след 1 януари, 2025 г., когато всички субсидии за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища) биха представлявали нерегламентирана държавна помощ според европейското конкурентно право.
Основавайки се на структурата на пазара на електроенергия в Европейския съюз, анализът не прогнозира и необходимост от добавянето на ядрени мощности за производство на електроенергия. Подобно включване в електроенергийната система не е оправдано и от допусканията за оптимизация на разходите в модела, тъй като среднопретеглената цена на производство на електроенергия от ядрени централи е много по-висока от средната цена на пазара на едро. Нови ядрени електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България потенциално следва да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ Козлодуй, сочи анализът на ЦИД.
Подчертава се, че е необходимо да се даде ясна заявка за постепенното преустановяване на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г. и определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти. Плановете за предоговаряне на ангажиментите по НПВУ за намаляване на емисиите на парникови газове в енергийния сектор с 40 % до 2026 г. с Европейската комисия следва да бъдат отменени с оглед изпълнението на целите на Европейския зелен пакт.
Необходимо е и оопределянето на ясен график за трансформация на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните програми за техническа помощ, както и на Механизма за справедлив преход, REPowerEU и Фонда за модернизация. Средствата да се насочат за икономическо преструктуриране, преквалификация на работниците, интелигентна специализация на иновативни индустрии и внедряване на технологии за възобновяема енергия и съхранение. Следва и да се насърчават всички възможни мерки за повишаване на енергийната ефективност, като това трябва да бъде основен приоритет в енергийната стратегия на страната.
Анализът на ЦИД показва, че не е икономически оправдан прекомерният фокус върху изграждането на скъпо-струващи мощности за съхранение на електроенергия чрез батерии, тъй като те не следва да са необходими за балансиране на електроенергийната система преди пълното спиране използването на въглища и природен газ. Решението за внедряване на системи за съхранение на енергия следва да се основава на индивидуална оценка на нуждите от балансиране на отделните ВЕИ електроцентрали или (предимно) промишлени потребители.
Трябва и да се разгърне на огромния потенциал на България за офшорна вятърна енергия чрез приемане на благоприятна регулаторна рамка и морски пространствени планове, координиране със съседните черноморски държави на дейностите по проучване и разработване на офшорни паркове.
