Германската икономика, най-голямата в Европа, е в застой. Превърна ли се отново страната, след двадесет години на стабилен растеж, в болния човек на Европа, анализира в свой текст RFI.
Наред с перспективите на китайската икономика, това е големият въпрос за началото на новия сезон след края на отпуските. И това не е случайно, защото доброто състояние на германската икономика е тясно свързано с това на Китай. Превръщайки се в един от сновните му доставчици на промишлени стоки, Германия реализира огромни приходи, които ѝ позволиха да натрупа рекордни излишъци в търговския си баланс.
Но вятърът се обърна. Времето на триумфалната глобализация отмина. Със забавянето на темповете на китайската икономика, тази зависимост се превърна в капан. Китайското търсене, което се срина по време на Ковид-19, все още не се е върнало на предишните си нива. Оттук и посредствените резултати на външната търговия, като нетният износ рязко намалява. Това се потвърждава от данните за месец юли. Германия е единствената страна от Г-7, която има вероятност да влезе в рецесия през тази година, според Международния валутен фонд (МВФ).
Край на евтиния газ от Русия
Това е друга тежка зависимост. Берлин, който дълго време разиграваше руската карта, беше принуден бързо да намери алтернативни доставчици на газ след началото на войната в Украйна. Разходите скочиха, както, разбира се, и в другите европейски страни. Но тъй като индустрията ѝ е най-енергоемката на континента, шокът беше особено силен. Поради това Берлин трябва да ускори своята декарбонизация, като се оправя без руския газ и същевременно поддържа поносими цени за своите промишлени продукти. Това е неразрешимо уравнение до 2030 г. и германските компании добре разбраха ситуацията.
Някои предпочитат чужбина за изграждането на новите си заводи, където електроенергията е евтина. Тези, които избират да инвестират, като Tesla или Intel, за да участват в преместването на стратегически дейности, водят ожесточени преговори, за да получат трайни гаранции за цената на енергията. И накрая, тези, които решават да останат, и които представляват тъканта на германската индустрия, трябва да преосмислят своя модел, силно разклатен от конкуренцията. По-специално германската автомобилна индустрия, опиянена от успехите си, не видя вахлуването на китайските конкуренти, способни да свалят цените на електрическите автомобили.
Най-големият проблем е осигуряването на работна ръка
Населението застарява и намалява, тъй като раждаемостта е много ниска. До 2035 г. Германия ще загуби седем милиона работници от приблизително 45 милиона активно население. Сега правителството се обръща чак към Бразилия, за да наеме работници в сектора на здравеопазването. Дори ако се включат повече жени, възрастни хора и имигранти, попълването на дефицита за няколко години изглежда като мисия невъзможна. В обобщение можем да кажем, че сега нищо не върви в германската нация. Дори националният отбор по футбол вече не носи победи у дома. Отслабването на страната обаче не е фатална неизбежност. Досега многократно Германия е показвала, че може да промени ситуацията, за да преодолее кризите.
Пазарът на труда
През 90-те години на миналия век правителството реформира пазара на труда, за да съживи растежа и по този начин да промени репутацията си на болния човек на Европа, която The Economist му беше приписал. Канцлерът Шрьодер, който тогава беше начело на правителството, либерализира пазара на труда, с което даде тласък на растежа след 2000-та година. Германия също успя да осъществи обединението си след падането на Берлинската стена.
И накрая, сега тя има дълговия капацитет да извърши преобразуванията. Това е положителният ефект от твърдото провеждане на политика на бюджетна строгост. Този отказ от дефицитите и дълговете не позволи на правителството да направи огромни инвестиции за обновяване на инфраструктурата, но сега му дава удобно поле за маневриране. При условие, че управляващата коалиция преодолее разделенията си и се осмели да вземе необходимите решения, германското „чудо“ може отново да се възроди.
