Как пандемията се оказа прекрасна за милиардерите по света

Как пандемията се оказа прекрасна за милиардерите по света

Богатството на 10-те най-богати хора в света се е удвоило от началото на пандемията, докато доходите на 99% от човечеството са се стопили, според доклад на Oxfam*. Увеличението на това богатство само за времето на Ковид-кризата е по голямо, отколкото за последното десетиелетие.

Докладът е озаглавен „Неравенството убива“. Обикновено той се публикува в началото на Световния икономически форум в Давос. „Нарастването на икономическото, половото, расовото неравенство и неравенството между страните разрушават нашия свят“, смята неправителстената организация, която си поставя за основна цел борбата срещу бедността.

Общото богатство на милиардерите отбеляза за времето на пандемията най-голямото си някога регистрирано нарастване – 5 000 млрд. долара, за да достигне най-високото си равнище от 13 800 млрд.

Най-богатите 10 души в света, според сп. „Форбс“, са Илон Мъск, собственикът на Тесла, Джеф Безос (Amazon), Бернар Арно (LVMH), Бил Гейтс (Microsoft), Марк Зукърбърг (Meta/Facebook), Уорън Бъфет (Berkshire Hathaway), Лари Елисън (Oracle), Лари Пейдж, Сергей Брин (Google) и Стив Балмър (бивш генерален директор на Microsoft).

Във Франция от март 2020 г. до октомври 2021 г. богатството на френските милиардери е нарастнало с 86%. С допълнително натрупаните от тях за 19 месеца 236 млрд. евро може да се увеличи 4 пъти бюджетът на обществените болници или да се раздадат по 3 500 евро на всеки французин.

Oxfam добавя, че „можем да се преборим с крайната бедност, посредством прогресивно данъчно облагане и с безплатна система за обществено здравеопазване, достъпна за всички“. Организацията препоръчва да не се препятства създаването на синдикати и да се премахне ителектуалната собственост върху ваксините.

Според Oxfam неравенството допринася за смъртта на „поне 21 000 души дневно“, която се дължи на липсата на достъп до здравеопазване, гладът, насилието на полова основа и климатичните промени.

Извънреден данък от 99% върху доходите, получени по време на пандемията от десетте най-богати души ще позволи производството на достатъчно ваксини за целия свят, да се осигури социална и здравна защита, да се финансира борбата с климатичните промени и да се намали насилието на полова основа в 80 страни, е примерът, който дава оранизацията.

Тя уточнява, че въпреки всичко за тези хора ще останат 8 млрд. долара повече, отколкото преди пандемията.

За милиардерите се получи една прекрасна пандемия. Централните банки инжектираха хиляди милиарди долари във финансовите пазари, за да спасят икономика. Голяма част от тях в крайна сметка се оказаха в джобовете на милиардерите“.

Световният икономически форум предупреждава от своя страна, че голямото неравенство в достъпа до ваксини рискува да отслаби борбата за големите международни каузи като климатичните промени.

Присъственият форум в Давос беше отложен за лятото поради варианта Омикрон, но негово on-line издание ще бъде открито на 17 януари и ще продължи до 21 януари.

Как най-богатите се обогатиха по време на пандемията?

Нарастването на тяхното богатство илюстрира най-пълно в каква степен финансовите пазари играят ролята на ускорител на неравенството по време на криза.

Илон Мъск, ексцентричният сабственик на Tesla и SpaceX, извлече максимални финансови облаги от пандемията. Докато в Twitter проклинаше мерките за социално ограничаване, неговото богатство се увеличи от 76 на 103 млрд. долара.

Макар че е милиардерът, който най-много забогатя между април и юни, той съвсем не е единствен. Имуществото на ултра богатите нарастна с 27,5%, за да достигне 10 200 млрд долара, констатира швейцарската банка UBS в доклада си за състоянието на милиардерите през 2020 г., публикуван на 7 октомври. То е рекордно за 2 000-те милиардери изследвани в него. Богатството им контрастира силно с милионите хора, които загубиха работата си по време на ковид-кризата и бяха тласнати в пропастта на бедността.

Наред със собственика на Tesla и ръководителите на предприятията от IT-сектора спечелиха най-много през последните месеци, подчертават авторите на доклада. UBS не ги посочва поименно, но не е трудно да се досетим, че става дума Джеф Безос, Марк Зукърбърг, Джейк Ма, Бил Гейтс и т.н.

Докладът посочва, че богатството им се е увеличило не поради нарастването на продажбите им. Според него този скок в състоянието им идва изключително от финансовите пазари.

От една страна магнатите от високотехнологичния сектор се възползваха от дълбоките промени, които здравната криза и карантината наложиха в навиците на потребление и работа. Успехът на приложения за видеоконферентна връзка като Zoom, платформи за on-line покупки като Amazon, убедиха инвеститорите да залагат на всичко, което има някакъв технологичен блясък. Цената на акциите на предприятията от IT-сектора първа скочи на Борсата, като се увеличи много по-бързо от тази в другите отрасли. И тъй като изпълнителните директори често държат значителна част от акциите на своите предприятия, те максимално се възползваха от насочването на интереса на борсата към сектора.

От друга страна финансовите пазари, както по време на всяка криза, допринесоха за задълбочаването на неравенствата. В началото на пандемията Борсата пое удара, като регистрира спад от 20%, което обаче предостави „чудесна възможност за инвеститорите“, отбелязва финансовият анализатор Александр Барадес. Но да купуваш по време на криза, когато цените са стигнали дъното, ти трябва достатъчно солиден гръб да доемеш риска да регистрираш загуби, докато цените на Борсата поемат отново нагоре. С други думи, само богатите могат да си позволят да направят значителни инвестиции по време на финансова буря. Когато след април борсовата конюнктура започна да се подобрява, тези милиардери се възползваха в по-голяма степен от останалите.

Можем ли да наречем това смелост? Сигурно, но тук има и нещо друго, което Александр Барадес нарича „Tina“ или иначе казано „There is no alternative“ (няма алтернатива). Супербогаташите разполагат с портфейли, които трябва да бъдат инвестирани, за да носят пари… Но къде? Държавни ценни книжа? Но те носят много малък приход, тъй като Централните банки ги емитират в големи количества и с много нисък лихвен процент, тъй като целта им е да увеличат количеството пари, което би позволило финансирането на плановете за възстановявавне на икономиката.

Недвижимата собственост също не е особено атрактивна по време на тази криза, защото купувачите все повече търсят имоти извън центровете на големите градове, където въздухът е по-чист. Центровете на градовете, където се намират луксозните недвижими имоти, които представляват прекрасно вложение за големите имоти, в момента не се котират високо. „И така остават само акциите“, заключава Александр Барадес.

По време на криза вложенията в акции, обикновено считани за по-рискови, практически се оказват по-доходоносни за тези, които имат средствата да играят играта. Механизмите за предпазване на икономиката и за икономическото възстановяване по време на криза благоприятстват големите предприятия. Властите се стремят да спасят преди всичко банките и големите компании, в които са заети повече работници и чиято икономическа тежест е по-голяма. Финансовите пазари добре знаят това. Затова, когато Централните банки задействат политиката си за съживяване на икономика, първо акциите на големите компании започват бързо да нарастват.

Обикновените смъртни не могат да си позволят да се възползват от тази възможност, защото дори когато са на дъното, цената на акциите на големите компании остава значителна. Тази тенденция се проявява все по-силно при най-богатите. След кризата от 2008 г. броят на акциите собственост на най-заможните непрекъснато се увеличава.

Този мултипликационен ефект на неравенствата на Борсата по време на криза действа в полза на богатите, но само до известна степен. Съществува реален риск това натрупване на богатствата в един момент да предизвика крайни действия от страна на една част от населението. Днес идеята за засилване на социалното недоволство срещу богатите изглежда все по-реална.

Но, като изключим хипотетичния народен бунт срещу ултра богатите, това невиждано увеличаване на състоянието на милиардерите, е преди всичко демократичен проблем. То тласка електората в ръцете на екстремистите. И фактът, че само един от десет милиардера публично се е ангажирал да заделя част от богатството си за подкрепа на усилията за икономическото развитие, не работи в полза на подобряването на техния имидж в очите на обществото.

Коментар на France 24 в превод на Георги Саулов

*Оксфам е международна асоциация от 17 организации, работещи в повече от 90 страни по света. Целта на сдружението е да решава проблемите на бедността и свързаната с нея несправедливост по света




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"