Миграцията винаги е била неразделна част от историята и успеха на човечеството. Към миналата година повече от 300 милиона души са се преместили законно в търсене на по-големи възможности – като мигранти – или за да избягат от конфликт или природно бедствие – като бежанци. Този брой почти се е удвоил от 1995 г. насам, до голяма степен поради увеличения поток от бежанци между нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, отбелязва анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Въпреки че факторите, които изтласкват хората от дома или ги дърпат другаде, се различават значително, политиките, управляващи такова движение, също играят роля.
Бариерите пред законното движение се увеличиха през последните години на фона на нарастващия скептицизъм към глобализацията и предизвикателствата пред икономическия растеж. В един от разделите на Световната икономическа перспектива от април 2025 г. (предстои да бъде представена на 22 април, б.р.) МВФ разглежда как промените в политиките, пред които са изправени мигрантите, или бежанците, или и двете, могат да променят техните пътувания в рамките на и между икономиките, като отварят едни врати и затварят други.
Изследванията идентифицират четири канала, чрез които ограниченията могат да повлияят на броя и състава на пристигащите в приемащите икономики:
- Замяна на дестинация, при която по-строгите политики в предвидената дестинация отклоняват хората към други места или ги оставят блокирани в транзит.
- Категоричното заместване, при което по-строгите политики за конкретна категория – легален мигрант или бежанец – може да накара хората да търсят друг легален път в страната.
- Потискане на произхода, при което по-строги политики, насочени към гражданите на определени икономики, възпират притока от тези юрисдикции.
- Заместване на произхода, при което хората от нецелеви икономики се насърчават да запълнят произтичащите празнини.
Тези видове преконфигуриране на новопристигналите оказват влияние върху предлагането на работна ръка и съвкупното търсене. Допълнителните притоци могат да повишат икономическото производство и производителността на труда, но също така могат да създадат краткосрочни предизвикателства, като натоварват местните услуги и инфраструктура. Такива разходи вероятно са по-високи, когато страните имат повече предизвикателства да интегрират новодошлите – както често се случва в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, които приемат по-голям дял бежанци и често имат ограничен капацитет да поемат значителни притоци.
Разходите също могат да бъдат по-високи, ако уменията на мигрантите и бежанците не са добре съобразени с нуждите на местния пазар на труда – по-често срещано предизвикателство за бежанците, които пристигат без предложение за работа и може да нямат необходимите езикови умения или сертифицирани квалификации.
Резултатите от работата на МВФ предполагат, че страничните ефекти от заместването на дестинацията могат да бъдат значителни. Ако се вземе примерът на набор от икономики, които затягат политиките си, за да възпрат 20 процента от притока на мигранти и бежанци в техните икономики. На свой ред икономиките на местоназначението, получаващи тези отклонени потоци, имат скромни печалби в икономическото производство от средно 0,2 процента за същия хоризонт, с по-изразени ефекти в напредналите икономики.
В същото време, когато една икономика прилага по-строги политики спрямо легалните мигранти, това може да причини промяната, която наричаме категорично заместване, и може да бъде свързана с почти 30-процентно увеличение на обикновено по-малките потоци от бежанци през следващите пет години. Приемането на бежанци има средно заглушени резултати, но потенциалът за икономически печалби може да се използва с по-силни интеграционни политики – като натурализация и по-лесно вътрешно движение – особено сред нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.
Ограниченията могат да имат важни последици за ефективността. Докато ограничаването на входящите потоци може да облекчи по-непосредственото напрежение върху инфраструктурата и услугите, намаляването на предлагането на работна ръка подкопава печалбите на производителността, а натрупването на капитал може да доведе до загуба на дългосрочни икономически възможности.
Междувременно икономиките, които се превръщат в по-големи дестинации поради отклонения от другаде, се сблъскват с увеличени краткосрочни до средносрочни напрежения, за да приспособят по-голямо население, преди да се появят дългосрочните ползи от по-голяма работна сила. Следователно, като работят заедно, икономиките на дестинациите могат да облекчат отделните натоварвания от задръствания от неочаквани притоци, като същевременно запазят дългосрочните ползи за всички.
Промените в политиката за миграцията и бежанците също могат да повлияят на разпределението на икономическите резултати в рамките на държавите. В икономики, които са приели мигранти или бежанци, отклонени от други дестинации, повишената конкуренция може да намали заплатите на някои работници, особено в краткосрочен план. Междувременно доходите могат да се увеличат за местните жители, ангажирани в дейности, допълващи уменията на пристигащите мигранти и бежанци.
Политиките за миграцията и бежанците не могат да заменят действия, които устойчиво се справят с основните привличащи и тласкащи фактори – особено тези, свързани с принудително разселване – но могат да помогнат за управлението на притока. Страните, получаващи отклонени потоци, могат да се сблъскат с незабавен краткосрочен натиск от задръствания, но те могат да превърнат предизвикателството в дългосрочна възможност чрез укрепване на политиките за интеграция, стимулиране на инвестициите в инфраструктура и насърчаване на развитието на частния сектор. Освен това международното сътрудничество между икономиките може да помогне за по-равномерно разпределяне на краткосрочните разходи и да помогне за постигането на по-големи дългосрочни ползи.
