Високите цени на енергията породиха нов интерес към енергийното обновяване на сградите и отоплителните системи, които не използват изкопаеми горива. Авторите на публикация в блога на Европейската централна банка разглеждат тезата, че подобни инвестиции смекчават въздействието на енергийните шокове върху строителния сектор…
Когато цените на енергията рязко се повишат, това обикновено нанася сериозен удар върху сектора на недвижимите имоти и строителството. Разходите за строителство и поддръжка на сградите нарастват, а ипотечните кредити стават по-труднодостъпни и по-скъпи. За много хора обаче това е и момент да преосмислят жилището си, да го обновят и да инвестират в енергийна ефективност. Така, макар енергийните шокове да забавят новото строителство, те едновременно могат да предизвикат вълна от ремонти и модернизации.
Според авторите скоковете в цените на енергията през 2022 г. и 2026 г. стимулират търсенето на инвестиции в енергийна ефективност. Последната вълна от обновявания беше подпомогната и от поевтиняването на оборудването, както и от държавните програми за субсидиране. В краткосрочен план допълнителните разходи за обновяване могат да смекчат отрицателното въздействие на високите енергийни цени върху жилищните инвестиции. В дългосрочен план те намаляват зависимостта на сградния сектор от изкопаемите горива, като повишават неговата устойчивост към ценови и икономически сътресения, породени от енергийните пазари.
Вълната от обновявания стимулира строителната дейност
Инвестициите в жилища включват не само изграждането на нови сгради, но и довършителни и монтажни работи – т.нар. специализирани строителни дейности (Specialised Construction Activities – SCA). Всъщност именно тези дейности формират около 75% от цялата строителна активност. Значителна част от тях представляват енергийно свързаните ремонти и модернизации.
Само електроинсталациите, ВиК системите, отоплението и климатизацията са формирали около 40% от добавената стойност в петте най-големи икономики на еврозоната през 2023 г. През последните години именно обновяването на съществуващите сгради се превърна в основен двигател на възстановяването на строителната активност. За сметка на това строителството на нови сгради продължава да се свива, вероятно и поради рязкото поскъпване на енергоемки строителни материали като бетона.
Търсенето от домакинствата подклажда вълната от енергийно ефективни ремонти
Ремонтите, насочени към повишаване на енергийната ефективност, включват широк спектър от дейности – монтаж на термопомпи, фотоволтаични панели и други по-ефективни отоплителни системи, както и поставяне или подобряване на топлоизолацията на сградите. През последните години тези инвестиции стават все по-разпространени.
През 2022 г. вносът на фотоволтаични панели в еврозоната нарасна рязко след скока на енергийните цени, предизвикан от войната в Украйна. Вносът на панели от Китай почти се удвои след поскъпването на енергията и оттогава остава на високи равнища. За това развитие вероятно допринесе и спадът в цените им след 2023 г. Средната цена на един тон внесени фотоволтаични модули или панели намаля от близо 5 000 евро през 2023 г. до едва 1 700 евро през 2026 г. – спад с приблизително две трети.
По-скоро, след началото на войната в Близкия изток, националните програми за субсидиране отчетоха ново увеличение на търсенето на финансиране за енергоспестяващи мерки, например в Нидерландия и Обединеното кралство. В Германия между март и май 2026 г. около 64 000 домакинства и предприятия са кандидатствали за финансиране за обновяване на сградната обвивка – с 16% повече спрямо същия период година по-рано. Под „сградна обвивка“ се разбират елементи като изолацията и прозорците. Заявленията за подпомагане на инвестиции в отоплителни системи са се увеличили с цели 40%.
Кой инвестира най-много в обновяване?
Домакинствата, които са били изправени пред по-високи разходи за отопление или са по-зависими от изкопаемите горива, инвестират повече в обновяване. Именно разходите за комунални услуги изглеждат като основен стимул за подобни ремонти.
Последните резултати от Проучването на потребителските очаквания (Consumer Expectations Survey – CES) на Европейската централна банка показват, че когато разходите за комунални услуги нарастват по-бързо, повече домакинства предприемат ремонти за повишаване на енергийната ефективност.
През 2024 г. и 2026 г., след значителното увеличение на разходите за отопление през предходния отоплителен сезон, делът на енергийно обновените жилища също се е повишил осезаемо. В периода, най-близък до началото на войната в Украйна – между февруари 2023 г. и 2024 г. – този дял е нараснал с 10 процентни пункта.
Домакинствата, които са плащали по-високи сметки за енергия през последните отоплителни сезони, са и по-склонни да планират бъдещи енергийно ефективни ремонти. Данните от CES за февруари 2026 г. показват, че след общите ремонти именно мерките за повишаване на енергийната ефективност са най-често посочваният вид планирано обновяване. Такива намерения са заявили 14,5% от анкетираните.
Домакинствата с високи разходи за енергия и отопление, базирано на изкопаеми горива, значително по-често съобщават, че възнамеряват да предприемат енергийно обновяване. За разлика от тях вероятността е по-ниска при домакинствата, използващи отоплителни системи, основани на възобновяеми енергийни източници – например термопомпи или слънчеви колектори – тъй като те не бяха засегнати в същата степен от последните ценови скокове.
Инвестициите повишават устойчивостта към енергийни шокове
Освен че ограничават отрицателното въздействие на високите енергийни цени върху строителния сектор, инвестициите в енергийна ефективност правят сградния фонд по-устойчив на бъдещи енергийни сътресения.
След последните ценови скокове делът на изкопаемите горива, използвани за отопление в еврозоната, е намалял с 3,5 процентни пункта – от 2023 г. до 2026 г., достигайки 56%. Повечето държави са намалили зависимостта си от изкопаемите горива, като страните с най-висока първоначална зависимост са постигнали и най-голям спад.
Същевременно домакинствата, които живеят в енергийно обновени жилища, отчитат по-слабо увеличение на разходите си за комунални услуги през следващия отоплителен сезон в сравнение с домакинствата в необновени сгради. Това показва, че инвестициите в енергийна ефективност повишават устойчивостта на домакинствата към бъдещи ценови шокове, тъй като те просто потребяват по-малко енергия.
Политиките на Европейския съюз имат за цел да ускорят тази тенденция. Европейският зелен пакт предвижда до 2030 г. годишният темп на енергийно обновяване на сградите да бъде поне удвоен. Един от инструментите за това е разширяването на Схемата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS). Тя повишава цената на въглеродните емисии и съответно прави използването на нефт и природен газ по-скъпо.
От 2028 г. сградният сектор също ще бъде включен в обхвата на схемата EU ETS. Очаква се това допълнително да засили стимулите за преминаване към отоплителни системи, които не използват нефт и природен газ.
Това има и положителни последици за паричната политика. По-високата енергийна ефективност и по-ниската зависимост от отопление с нефт и газ намаляват влиянието на колебанията в цените на петрола върху инфлацията.
