В разгара на СОР28 в Дубай се постави въпросът за това, което наричаме „поглътители на въглерод“. Това са почвите, растенията, като горите например, но също така и океаните, които естествено абсорбират въглеродния диоксид. Разчитаме на тях да ни помогнат в борбата срещу глобалното затопляне, което причинихме, но не сме сигурни, че още дълго време ще можем да правим това, изтъква RFI.
Въглеродните поглътители имат фундаментално значение. Без тях затоплянето на планетата вече щеше да е надминало два градуса в сравнение с прединдустриалната ера. Global Carbon Project, международна група от учени, публикува своя годишен доклад за световните емисии на въглероден диоксид. И добрата новина е, че земните и океанските поглътители на въглерод – т.е. почвите, горите и океаните – продължават да абсорбират около половината от нашите емисии на CO2, които причиняват затоплянето.
Но изменението на климата застрашава тази ключова роля. Капацитетът на почвите и растителността да абсорбират въглерод намалява от десет години, защото сушите, пожарите и бурите засягат най-вече дърветата. Например мегапожарите в Канада през 2023 г. отделиха еквивалента на милиард тона CO2, което е 3.5 пъти повече от годишните емисии на Франция.
„Това е повод за бдителност и дори за безпокойство“, подчертава Филип Сиаис, изследовател в Лабораторията за климата и околната среда и член на Global Carbon Project. „Ако такива екстремни пожари се случват всяка година, неизбежно това ще доведе до намаляване на количеството въглерод, който се съхранява от растителността и почвите в световен мащаб.“
Бурите са по опустошителни от пожарите
Бурите също снижават способността на почвите и растителността да улавят въглерода. Например във Франция големите бури от 1999 и 2009 г. бяха много по-опустошителни от пожарите от миналата година, обяснява изследователят. „Бурите доведоха до увеличаване на смъртността на дърветата с почти 600%, докато пожарите, дори и през 2022 г., която беше наистина екстремна, със само 20%“. Всъщност бурите предизвикват изкореняването на целите дървета, докато пожарите не изгарят непременно цялото растение.
През следващите месеци учените също ще проучат ефекта на Ел Ниньо върху въглеродните поглътители, тъй като този климатичен феномен, който се заражда в Тихия океан, води до още по-голямо повишаване на температурите и изсушаване на определени райони на планетата. „2024 ще бъде година, която трябва да проследим в детайли, за да разберем дали растителността, подложена на този двоен стрес от значително глобално затопляне и от Ел Ниньо, ще може да запази способността си по отношение на поглъщанията на въглерод“.
В заключение – останалото е в нашите ръце. Колкото повече действаме за ефективно намаляване на въглеродните емисии чрез ограничаване на използването на изкопаеми горива (газ, въглища и нефт), толкова повече ще имаме естествени съюзници в добро състояние – океани, гори, почви – които да ни помогнат в тази битка.
