Учените отдавна се опитват да разкрият коя част от нашето ДНК прави мозъкът ни по-развит от останалите. Тъй като мозъците на човешките предшественици не са оцелели като фосили, засега е невъзможно директно да сравним нашите мозъци с техните.
Неандерталците са архаичен вид хора, живели на Земята допреди около 12 000 години, като през по-голямата част от съществуването си са се кръстосвали с нашият човешки вид, Хомо сапиенс. Фосили показват, че мозъците им са били големи колкото нашите. Но антрополозите смятат, че функциите на техния мозък са били доста по-различни от тези на модерните хора, тъй като Неандерталците не са постигнали технологичен или артистичен възход.
Невробиологът Алисън Муотри и екипът му от Калифорнийския Университет в Сан Диего правят опит да отговорят на въпроса „Какво ни прави хора?“, като са комбинирали три иновативни научни подхода – „прочитане“ на ДНК от пра-човеци, редактиране на гени чрез CRISPR (технология, която спечели Нобелова награда миналата година), и отглеждането на т. нар. органоиди. Органоидите са подобни на малки органи, направени от 3D клетъчни култури от човешки стволови клетки и тяхното използване в науката тепърва набира популярност.
Муотри и екипът му намерили разлики в генома между модерните хора и Неандерталците и, използвайки технологията CRISPR, успели да отгледат органоиди, които носят Неандерталския вариант на ген, отговорен за развитието на мозъка в ранна детска възраст. Експериментите показват, че тази промяна в един единствен ген е причина за различия във формата, външния вид и електрическата активност на Неандерталските органоидите в сравнение с модерните.
Въпреки тези обещаващи резултати, Муотри и други негови колеги в областта на невробиологията отбелязват, че органоидите са далеч от истинските мозъци и че промяната в един ген не е достатъчна, за да се правят сериозни изводи.
Също така, въпреки че работата с органоиди може да ни даде много информация, тя е изключително сложна, твърди Волфганг Енард, еволюционен генетик в Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен. Той самият използва органоиди в експериментите си и казва, че те трудно се отглеждат и резултатите и характеристиките им трудно се повтарят.
Въпреки това, работата на Муотри и екипът му е революционна, и той ще продължи експериментите си с органоиди, като тества и други варианти на гени, различаващи се при Неандерталците и модерните хора.
**
По публикации в Sciencemag.org и CNN.com
