Европейският съюз е сред участниците с най-голям принос във военните усилия да се спре руската агресия. Но една страна го изпреварва и то с много.
Вече почти година и половина Русия води война в Украйна. Украйна е подпомогната от много държави както във военен, така и в икономически план. Сapital.fr цитира Le Monde, който се позовава на последния доклад на института Кил, че тези страни са се ангажирали да предоставят не по-малко от 157,84 милиарда евро военновременна помощ. Не е изненадващо, че най-богатите страни дават най-много. Съединените щати са далеч напред със 70,7 милиарда предоставена помощ, която се разделя на 42,9 милиарда военна помощ, 24,3 милиарда финансова помощ и 3,6 милиарда хуманитарна помощ.
За сравнение, Европейският съюз като цяло е обещал над 60,8 милиарда евро, но това са 33,35 милиарда евро двустранна помощ и 27,46 евро от фондовете на ЕС. Само Германия е обещала над 10,6 милиарда евро, а Валикобритания – над 10,7 милиарда евро. Те са двете европейски страни с най-голям принос. Според института Кил Франция е помогнала в размер на 1,46 милиарда евро, в т.ч. 700 милиона финансова помощ и 500 милиона военна помощ. Това е повече от Италия (1,34 милиарда) и Испания (840 милиона).
Не всички критерии са взети предвид
В останалия свят Япония обеща повече от 6,6 милиарда евро, а Канада 5,27 милиарда. Но всички тези суми трябва да бъдат съпоставени в светлината на брутния вътрешен продукт (БВП) на отделните държави. И при тази съпоставка Съединените щати са далеч от първото си място с принос, който е еквивалентен само на 0,33% от техния БВП, което им отрежда дванадесетото място. Ситуацията с Франция не е по-добре, едва 29-то място и 0,05% от нейния БВП (което е рязък спад в сравнение с миналата година). Добрите ученици са балтийските страни: Естония, Латвия и Литва се нареждат на първите три места с вноски съответно от 1,26%, 1,09% и 0,95% от техния БВП. С 0,31% от БВП (240 млн. евро военна помощ) България се нарежда на 13 място непосредствено след САЩ.
Трябва да се подчертае, отбелязва Сapital.fr, че тези цифри са непълни, тъй като институтът Кил не взема предвид определени фактори. Например, не се отчита приемането на бежанци, но това е голямо усилие за страните, граничещи с Украйна. Полша (10,4 милиона) и Румъния (2,2 милиона) са най- засегнати. Освен това, тази класация не взема предвид финансирането от неправителствени организации, Върховния комисариат на ООН и ЮНЕСКО, както и частните дарения.
