Историческите горещи вълни от лятото на 2022 г. в Европа са в основата на смъртта на повече 60 000 души на континента, показва проучване, публикувано в списанието Nature Medicine, цитирано от France 24*, което подчертава неподготвеността на правителствата за тази последица от климатичните промени.
Лятото на 2022 г. беше най-горещото, регистрирано някога в Европа. Освен това беше особено смъртоносно, тъй като повече от 60 000 смъртни случая се приписват на тези горещини, според проучването, което призовава за удвояване на усилията за справяне с предстоящите горещи вълни.
На фона на глобалното затопляне, европейският континент преживя силна поредица от горещи вълни през миналата година, които счупиха температурни рекорди и предизвикаха суши и горски пожари.
Евростат вече отбеляза необичайно висока смъртност, но делът на смъртните случаи, дължаща се на топлината, досега не беше количествено определен.
Това вече е направено. Учени от Френския национален институт по здравеопазване (Inserm) и Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal) са получили данни за температурата и смъртността за периода 2015-2022 г. в 823 региона на 35 европейски държави с общо население от над 543 милиона души.
Тези данни бяха използвани за оценка на епидемиологичните модели, позволяващи прогнозирането на смъртността, свързана с температурата, за всеки регион и всяка седмица от летния период.
Като цяло техният анализ, публикуван в списанието Nature Medicine, показва, че между 30 май и 4 септември 2022 г. в Европа е имало 61 672 смъртни случая, дължащи се на горещините.
„Все още има много какво да се направи, за да се защити населението“
През този период се е наблюдавала особено интензивна гореща вълна между 18 и 24 юли, с която се свързват общо 11 637 смъртни случая.
„Това е много голям брой смъртни случаи“, коментира един от авторите на изследването. „Знаехме за влиянието на горещините въз основа на прецедента от 2003 г., но с този анализ виждаме, че има още много работа да се извърши, за да се защити населението“.
Високата смъртност през лятото на 2003 г., през което Европа преживя една от най-големите горещи вълни в историята си, надхвърли 70 000 души. Но е трудно да се направи сравнение, тъй като методологиите, въз основа на които са изготвени тези оценки, се различават.
Що се отнася до лятото на 2022 г., ако направим анализ по държави, ще видим, че Франция е отбелязала най-голямо увеличение на температурите спрямо средните за сезона за периода 1991-2020 г., с +2,43 ºC, следвана от Швейцария (+ 2,30 ºC), Италия (+2,28 ºC), Унгария (+2,13 ºC) и Испания (+2,11 ºC).
Но в абсолютно изражение страната с най-много смъртни случаи е Италия с 18 010, следвана от Испания (11 324) и Германия (8 173).
България е с 1277 смъртни случая, които според изследването се дължат на топлинните аномалии. Изчислено обаче – брой смъртни случаи на един милион души, България е пета по смъртност със 176 смъртни случаи на милион. Първа е Италия с 295.
Очакват се всяко лято до 2040 г. над 94 000 допълнителни смъртни случаи дължащи се на горещините
Изследването уточнява, че най-голямата част от смъртните случаи се наблюдава във възрастовата група над 80 години.
Друг извод: смъртността, дължаща се на горещините, е с 63% по-висока сред жените, отколкото сред мъжете. Тази по-голяма уязвимост се наблюдава особено сред тези над 80 години, като смъртността е с 27% по-висока от тази при мъжете.
Европа е континентът, където затоплянето е най-голямо – с 1°C повече от средното за света. В този контекст оценките, направени от изследователските екипи, предполагат, че при липса на ефективен отговор, континентът ще бъде изправен пред средно над 68 000 смъртни случая в повече всяко лято до 2030 г. и повече от 94 000 до 2040 г.
„Тези прогнози се основават на текущото ниво на уязвимост и на бъдещите температури“, казва Хичам Ачебак. „Ако предприемем много ефективни мерки, уязвимостта може да бъде намалена“, добавя той.
„Това проучване доказва, че стратегиите за превенции от горещините трябва да бъдат преоценени, като се вземат предвид особено пола и възрастта“, изтъква Клоуи Бримикомб, изследовател на климата в университета в Грац, Австрия.
То илюстрира „неотложна необходимост от защита на най-уязвимите групи от населението“, подчерта още Ракел Нунес, професор в университета Уоруик, Англия.
*Превод Георги Саулов
