Китайската централна банка понижава един от референтните си лихвени проценти, за да подкрепи икономиката на страната в контекста на силно забавяне на темповете на възстановяване. В същото време Турската централна банка изглежда, че временно преустановява политиката си на понижаване на основния лихвен процент, за да успокои инфлацията в страната, съобщава RFI.
Пекин, само в рамките на два месеца, решава да смекчи валутната си политика. Това е мярка, чието предназначение е подкрепа на икономиката на страната. Едногодишният преференциален лихвен процент, който представлява най-изгодният лихвен процент, който банките могат да предложат на фирмите и физическите лица, беше намален на 3,7%. Тази мярка трябва да доведе до намаляването на разходите по обслужването на кредитите на пазара.
Петгодишният лихвен процент също беше намален до 4,6%. Последният е важен за ипотечните заеми. Според експерти, тази мярка има за цел да запази търсенето на недвижими имоти на пазар, който е силно разклатен от практическия фалит на гигантите в сектора Evergrande и Kaisa. През последните месеци продажбите и цените на недвижимите имоти бележат тенденция към свиване в голям брой градове на Китай.
Борсата в Хонг Конг реагира добре на тези мерки като затвори с ръст от 3%. Това покачване е от особена полза за големите китайски компании в технологичния сектор и в недвижимите имоти, които изпитват значителни затруднения.
В Турция Централната банка поддържа непроменен основния си лихвен процент.
Галопиращата инфлация в Турция вероятно накара президента Реджеб Ердоган да преразгледа валутната си политика. Без да се вслушва в съветите на икономистите, турският президент е обсебен от идеята за икономически ръст, който иска да постигне с политика на евтини кредити.
Поради тази причина Централната банка свали основния лихвен процент от 19% на 14% между септември и декември. Само че тази политика напомпа паричната маса в обръщение. Доказателството е, че инфлацията през декември достигна 36% на годишна база, рекорд за последните 20 години. Стратегията за сваляне на лихвените проценти предизвика и срив на турската лира. През 2021 г. тя загуби 44% от стойността си спрямо долара. В резултат силно се увеличиха потребителските цени, повече от седем пъти над първоначално заложената от правителството цел.
Изправен срещу недоволството на турците, държавният глава обеща да свали инфлацията под 10% възможно най-бързо, тъй като времето го притиска. Президентските избори в Турция ще се проведат само след година и половина.
Превод Георги Саулов
