Китай инвестира близо 10 млрд. долара в Ирак през 2021 г. Нито една друга страна, разположена на „новите пътища на коприната“ (мащабната програма за инфраструктурни проекти извън територията на Китай) не е получила такава голяма сума през годината, според едно китайско изследване. Към тези цифри трябва да се отнасяме внимателно, но те илюстрират нарастващия интерес на Пекин към арабския свят и Близкия изток, пише в свой репортаж France 24.
Ирак е получил повече от Сърбия и Индонезия, които заемат съответно второ и трето място в списъка на страните, в които Китай е вложил най-много средства за изграждането на инфраструктурни проекти праз 2021 г. Парите инвестирани в Ирак ще послужат най-вече за възстановяване на петролната инфраструктура и изграждането на голяма електроцентрала на мазут в Кербала. Но Пекин участва също така в реконструкцията на летището в Насирия (в южната част на страната) и в строителството на 1000 училища.
Цифри, които трябва да бъдат приемани с резерви
„Бяхме изненадани, защото мислехме, че инфраструктурните инвестиции в Югоизточна Азия ще бъдат главният двигател на „новите пътища на коприната“ през 2021 г. Всъщност Китай заложи в по-голяма степен на Ирак и на арабските страни от Средния изток“, признава Кристоф Недопил Ванг, директор на Green Finance and Development Center.
Но тези цифри трябва да бъдат „приемани с резерви“, отбелязва Камил Лонс, специалист по геополитика на страните от Арабския полустров в Националния институт за стратегически изследвания. „Съществуват множество различни източници за определяне на общия размер на инвестициите в „новите пътища на коприната“, което прави трудна точната им оценка“, напомня експертката.
В противовес на това, изследователският център на университета Фудан в Шанхай се е съсредоточил върху паричния приток, „т.е. новите проекти, които са били конкретизирани през последната година. Ако гледаме общата сума на инвестициите през периода, Ирак ще бъде далече от челната позиция“, добавя Жан-Франсоа Дюфур, специалист по китайска икономика.
Някои експерти дори смятат за „нечестно“ от страна на изследователите от университета в Шанхай да разглеждат заемите в размер на 10 млрд. долара, предоставени от Китай на Ирак, като инвестиции в рамките на проекта „новите пътища на коприната“. Между тях е и Ясър ал-Малеки, специалист по въпросите на енергетиката в Средния изток и бивш директор на Иракския институт по енергетика, който оспорва остро в Туитър тези заключения. Той смята, че обществените поръчки в Ирак, спечелени от няколко китайски компании не правят от страната „Елдорадо 2021“ на огромната инфраструктурна програма на Пекин.
Опортюнизъм по китайски
Въпреки тези негативни нотки, данните потвърждават нарастването на значението на Ирак в очите на китайските власти. Пекин проявява интерес към страната още от 90-те години. По това време, когато тя се превръщаше в икономически гигант в Азия, огромните темпове на растеж увеличиха неимоверно потребностите от енергийни ресурси. „Тогава започна надпревара между отделните страни за осигуряване на нуждите на Китай, защото се очакваше търсеното бързо да надмине предлагането (това беше преди революцията на шистовия петрол)“, припомня Камил Лонс. Ирак беше ухажван от Китай, но… в същата степен, както и останалите страни производителки на черното злато.
След двете войни в Залива (от 1990 и 2003 г.) „Китай даде доказателство за опортюнизъм в Ирак“, отбелязва Жан-Франсоа Дюфур. Поставен между политическата нестабилност и несигурността, свързана с борбата срещу тероризма, Ирак не привличаше интереса на големите западни компании. „Китайските предприятия показаха способността си да инвестират в т.нар. рискови страни“, допълва Камил Лонс. „Това е предимството на страна като Китай, където петролните компании са държавни и отиват там, където властта им нареди“, резюмира Жан-Франсоа Дюфур.
Според този икономист доказателство за значимостта на Ирак в очите на Пекин е, че „четирите основни китайски петролни компании (CNPC, Sinopec, CNOOC и Zhenhua Oil) присъстват в страната, докато в по-голямата част от другите страни производителки има една, най-много две“. През 2019 г. Ирак се превърна в третия доставчик на петрол за Китай след Русия и Саудитска Арабия. „Зависимостта на Китай от иракския петрол нарасна от 1% през 2009 г. до 8-9% днес“, припомня Камил Лонс.
Но защо Пекин реши да увеличи инвестициите си в Ирак, превръщайки го в една от основните си дестинации през 2021 г.? „Това най-вече се свързва с общото намаляване на китайските инвестиции в света“, подчертава Жан-Франсоа Дюфур.
След големите разходи по време на „лудите години“ на програмата „новите пътища на коприната“ (началото на 2013 до 2019 г.) и икономическите сътресения свързани с пандемията Ковид-19, Пекин реши да се върне към фундаменталните си цели. „Властите искат „да дадат приоритет на печеливши инвестиции, като тези, които се отнасят до енергетиката“, уточнява Камил Лонс.
Също така Китай сключи през последните години договори със значителен брой страни-производителки на петрол – Иран, Саудитска Арабия, Венецуела, Еквадор. Все пак през 2021 г. Ирак изглежда като големия печеливш от политиката на диверсификация на източниците за доставка на петрол. „Те не могат да зависят много от Саудитска Арабия, която остава стратегически партньор на САЩ, а изборът Иран също има предели, защото Вашингтон може да разглежда подписването на нов договор с Техеран за доставка на петрол като провокация от китайска страна“, казва Жан-Франсоа Дюфур.
Спасява ли се Китай от американския жандарм?
Китайските заеми предоставени на Ирак илюстрират в пълна степен засилващия се интерес към Средния изток и арабския свят. Инвестициите в този регион са се увеличили с 360% през 2021 г., докато в по-голямата част от другите региони в света те бележат спад.
Този засилен интерес съвпада с американкото военно отдръпване. „Страните от региона започнаха да обмислят диверсифициране на източниците им за финансиране и се обръщат на изток и по-специално към Китай“, обяснява Камил Лонс. Пекин не крие задоволството си, че може да запълни тази ниша. „Тук отново се проявява опортюнизмът на китайците, защото те добре знаят, че ще се чувстват много по-свободни без американското присъствие“, отбелязва Жан-Франсоа Дюфур.
Това може да донесе точки на Китай и в сферата на дипломацията. Като предоставя помощ на страните от Средния изток, Пекин може да се надява, че ще купи подкрепата им по някои чувствителни въпроси. „Например по въпроса за уйгурите и по-специално за завръщането на джихадистите уйгури, които се бият в Сирия“, отбелязва Камил Лонс.
Но това отдръпване на американците не е благословия. „Китай присъства в района само по икономически причини и е доволен да предостави на САЩ да играят ролята на регионален жандарм, натоварен със задачата да гарантира стабилността, необходима за нормалното протичане на деловия живот“, припомня Жан-Франсоа Дюфур.
Съществува опсност да се получи празнота от гледна точка на сигурността и „китайските власти се отнасят много резервирано към идеята да я запълнят, защото това би рискувало да ги въвлече в много сложни регионални геополитически проблеми“, подчертава френският икономист.
Към момента политиката на Китай е да бъде приятел с всички. Това му позволява да бъде ангажиран икономически в Иран, като същевременно установява все по-тесни връзки с Ирак, големият исторически противник на Техеран в района.
Големият въпрос е да знаем колко време Пекин ще може да поддържа тази позиция. Какво ще се случи, ако някой регионален конфликт застраши китайските икономически интереси. Не е случайно, че Китай разположи единствената си военна база извън страната в Джибути, който се намира недалече от Средния изток.
France 24, превод Георги Саулов
