Междуправителствената група експерти по климатичните промени към ООН (IPCC) публикува своя шести доклад. Той представлява обобщение на десетте хиляди страници усилена работа, публикувани през последните осем години (неслучайно наричан „доклад на всички доклади“), относно състоянието на науката, глобалното затопляне и последиците от него, начините за смекчаването му и адаптирането към него. Но има още много работа за вършене, пише RFI* в репортаж, представящ документа.
„Този доклад подчертава спешната необходимост от по-амбициозни мерки и показва, че ако действаме сега, все още е възможно да осигурим годно за живот и устойчиво бъдеще за всички нас“, обявява Хоасунг Лий, ръководител на изследването. „Устойчиво и годно за живот бъдеще за всички нас“, наистина това е, което е заложено на карта пред човечеството.
Колосалната работа, извършена от учените от IPCC, прецизира и усъвършенства познанията ни за глобалното затопляне. То „без съмнение“ е следствие от емисиите на парникови газове от човечеството и на първо място – на въглероден диоксид (CO2).
Повече от век на използване на изкопаеми горива (нефт, газ и въглища) доведе до повишаване на глобалната температура на планетата с 1,1°C повече в сравнение с прединдустриалната ера. В резултат на това станахме свидетели на все по-чести и жестоки екстремални метеорологични явления. Тези бедствия засягат цялата планета и „почти половината от човечеството“.
Без бързо и рязко намаляване на емисиите на парникови газове ситуацията само ще се влоши. „Това, което е много важно в този доклад, в сравнение с предишните, е разбирането за опасностите, които ни заплашват, ако надхвърлим затопляне от 1,5°C“, обяснява Матиас Гарсхаген, един от 93-мата автори на доклада.
„Това е реална хипотеза, към която ни води сегашната политика. Това ще доведе до загуба на екосистеми, на ледници, на коралови рифове, покачване на морското равнище, подкисляване на водата, намаляване на биоразнообразието, потопени или необработваеми земи, замърсяване на въздуха, климатични бежанци, повишен риск от наводнения и суша, по-яростни тропически циклони, повече горски пожари и т.н. Някои от тези загуби ще бъдат необратими. Превишаването на лимита от 1,50 понякога може да бъде изкушаващо, но това не трябва да се случи предвид опасностите, които ни застрашават“, продължава експертът
Човечеството никога не е произвеждало толкова СО2, колкото през 2022 година
В действителност, настоящите ангажименти, поети от държавите, водят, според IPCC, до затопляне от 2,8°C през 2100 г. Но ето, че тези ангажименти не се съпровождат задължително от съответните действия за изпълнението им. Затова, без задълбочаване на настоящите политики, IPCC изчислява, че затоплянето вероятно ще достигне 3,2 °C към края на века. Ето защо е необходимо спешно да се премине на друга скорост: човечеството никога не е отделяло толкова CO2, колкото през миналата година и при този темп границата от 1,5°C ще бъде премината в „много близко бъдеще“.
Предвид това, има два инструмента, които трябва да се използват съвместно: смекчаване на глобалното затопляне чрез спиране на отделянето на парникови газове и адаптиране към понякога неизбежните промени, които вече се появяват. „Често чуваме, че няма достатъчно време за смекчаване. Вярно е, спешно трябва да намалим емисиите си. Но също така няма време и за адаптиране“, казва Матиас Гаршаген: „Помислете какво трябва да се направи за крайбрежните градове или за семената на растенията. Всичко това отнема много време, необходима е организация. Трябва да ускорим действията си“.
В действителност това ограничение във времето става все по-значително. Така този доклад подчертава, повече от предишните, изключителната чувствителност на системите към изменението на климата. С една дума при същото затопляне рисковете са по-високи, отколкото се смяташе досега.
Тези, които са най-малко виновни, са най-засегнати
Ситуацията е особено несправедлива: тези явления няма да засегнат всички по един и същи начин. „Почти половината от населението на света живее в региони, които са силно уязвими от изменението на климата. През последното десетилетие смъртните случаи от наводнения, суши и бури са били 15 пъти по-високи в силно уязвимите региони“, казва Адити Мукерджи, един авторине на доклада.
Африка, Азия, Централна и Южна Америка, но също и малките острови и Арктика са особено засегнати. „Климатичната справедливост е от решаващо значение, защото онези, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са непропорционално засегнати.“ Това изисква установяване на справедлива международна координация и предоставяне на финансова помощ на тези особено уязвими страни.
Имаме решения
За щастие „най-важното послание е, че имаме решения“, казва Фридерике Ото от Оксфордския университет: „Знаем как да се приспособим. Ние знаем как да постигнем намаляване на емисиите. Не е като да нямаме технологии или знания. Всъщност ни липсва чувството за неотложност на действията. Именно това се опитваме да припомним в този доклад. Имаме решение и трябва бързо да го приложим, за да направим света по-добро място за всички“.
Този доклад и неговите послания са придружени от едно „резюме за управляващите“. В концентриран вид хилядите страници са обобщени в 36 специално за държавните и правителствените ръководители. Това е един вид ръководство с инструкции със задължения и решения. Защото все още е валидна идеята да се постигнат целите от Париж, т.е. да се ограничи глобалното затопляне само до 2°C или дори 1,5°C.
За да стане това, емисиите на парникови газове ще трябва да бъдат намалени с 50% до 2030 г. Като идеалът е да се постигнат нулеви нетни емисии, т.е. ниво на емисиите възможно най-близко до нулата. Това би наложило драстични промени в начина на живот като намалено използване на изкопаеми горива, улавяне на въглероден диоксид, по-масова електрификация, залесяване. Залог, който изглежда труден за приемане в изключително напрегнатата геополитическа обстановка, където великите сили изглежда нямат за приоритет борбата с климатичните промени.
Подобно на предишните доклади на IPCC, тази съвкупност от знания и състоянието на науката по темата през 2023 г., ще послужи като основа за работа и за водене на бъдещите преговори за климата, което ще започне още със следващата COP28. Тя ще се проведе проведе в Дубай по-късно през тази година.
Тази среща ще има ключово значение, тъй като ще послужи за изготвяне на първоначалната равносметка за изпълнението на ангажиментите, поети от страните след Парижкото споразумение от 2015 г., и евентуално за тяхното засилване. Този шести обобщен доклад на IPCC ясно показва, че без него не можем.
*Превод Георги Саулов
