Скоростта на вятъра бележи тенденция към намаляване в географските зони с умерен климат, което компрометира потенциалът на ветрогенераторите.
След 2014 г. мощността на вятърните централи в световен мащаб се е удвоила. През 2021 г. са въведени в експлоатация нови 68GW и според предвижданията на Международната агенция по енергетика този темп ще се запази. Само че за производството ѝ е необходим вятър. Именно тук възниква проблемът. Според „Файненшънъл таймс“ силата на вятъра е спаднала с 15% в Северна Европа през тази година, което води до спирането на стотици ветрогенераторни паркове.
През март Великобритания отбеляза най-дългия си период без вятър и между 26 февруари и 8 март вятърните централи работеха с едва 11% от своята мощност. Така недостигът в производството на електроенергия се изчислява на 2 300 GW/h, което се равнява на месечното потребление на 5 900 домакинства.
Такова количество енергия трябва да бъде компенсирано от изкопаеми горива, чийто дял в националното производство достигна 73% на 6 март. Загубата на всеки гигават от вятърните централи води до увеличаването с 0,84 GW на енергията, добивана от газ.
По принцип тези периоди със слаб вятър се вземат предвид при разработването на производствените планове на вятърните централи. Според статистиката такъв месец като март се случва едва веднъж на 20 години.
Недостиг на вятър
Климатичните промени могат всичко да объркат, обяснява Пол Уилямс, изследовател на атмосферата в Университета в Рединг. „Скоростта на вятъра бележи тенденция на намаляване в най-долните слоеве на атмосферата през последните десетилетия. Това показва, че по-скоро можем да говорим за истинска дългосрочна тенденция, отколкото за циклични вариации. Климатичните промени водят до по-бързо затопляне на полюсите, отколкото на тропиците в долната част на атмосферата, в резултат на което разликата в температурата север-юг в умерените географски ширини намалява и вследствие отслабва силата на вятъра в областите с ниска надморска височина.“
Според предвижданията на Междуправителствената група от експерти за еволюцията на климата, скоростта на вятъра над западна, северна и централна Европа трябва да спадне до 10% през летните месеци до 2100 г., което ще е вследствие от глобално затопляне с 1,50С.
Според друго изследване от 2017 г., в Япония, САЩ и Обединеното кралство ще се наблюдава спадане респективно с 10%, 17% и 5% в производството им на вятърна електроенергия до 2100 г. Други райони обаче, като Австралия, Бразилия или Западна Африка, ще могат да се радват на увеличено производство.
На гореказаното трябва да противопоставим проучването, публикувано през 2019 г. от научното списание Nature Climate Change, според което скоростта на вятъра се е увеличила с 0,64 км/ч. Но авторите подчертават, че това по-скоро е резултат на циклични вариации. „Възможно е да се върнем към обратната тенденция през идващите години“, добавят те предпазливо.
