Синдикатите успяха да проведат във вторник втори ден на обща стачка срещу пенсионната реформа на Еманюел Макрон. Те мобилизираха повече хора, отколкото през първия ден. В този труден икономически момент, който изживява страната, възниква въпросът за въздействието на тези блокажи върху националната икономика, коментира Capital.fr*.
Втората стачка се проведе в момент, в който проектът за пенсионна реформа ще бъде внесен в социалната комисия към Националното събрание. От нея особено силно бяха засегнати общественият транспорт, образованието, въздушният транспорт, рафинериите и енергийният сектор.
На фона на този общ протест, който изглежда ще продължи и занапред, и в условията на тежка икономическа ситуация, се поставя въпросът колко струват тези стачки на френската икономика. На 24 януари министърът на икономиката Бруно льо Мер прояви спокойствие и заяви, че „не трябва да преувеличаваме въздействието на тези протести върху растежа“.
Не така мисли икономистът Марк Туати, колумнист на Capital. Според него, след месеци на пандемия и в разгара на инфлацията, повтарящите се блокирания на страната допълнително застрашават френската икономика, която и без това вече е „обезкървена“. „Няма по-добър начин, ако искаме да разбием малкото надежда, която все още ни е останала“, обобщава той в една от своите статии.
Като изчислява, че всеки работен ден дава около 10 милиарда евро на БВП, той смята, че спад в активността от 15 до 20%, в случай на „масова“ стачка, струва на френската икономика 1 милиард евро, дори като се отчете корекцията от известния ръст през следващите дни. „Разбира се, когато стачката приключи, се получава ефект на догонване от предишния спад в активността, но тази компенсация е само частична“, добавя той. Този „ефект на догонване“ смекчава въздействието от блокирането на икономиката за един ден, загубите се компенсират през следващите дни. Накратко, това, което не си могъл да направиш в деня на стачката, го отлагаш за следващия ден. Този ефект обаче е различен за отделните отрасли: образованието и транспортът, например, могат съвсем малко да се възползват от него.
Денис Феран, икономист в Rexecode, смята, че макроикономическите последици са ограничени. Той твърди, че „след 2019 г. насам компаниите са успели да приспособят организацията си на работа, най-вече благодарение на дистанционната работа“ и днес те са „по-устойчиви на такъв тип социални движения“. Следователно, потенциалът за блокиране на страната е значително по-слаб.
Нещо повече, дори и да е сигурно, че блокирането на страната има негативни последици върху потреблението на домакинствата и икономическата активност, достатъчно е, според него, да се позовем на примерите от миналото, през 1995 г. или през 2019 г., за да видим „ че няма сериозни последствия за БВП от тези стачки, колкото и масови и повтарящи се да са те”. Ако един ден на обща национална стачка води до загуба на БВП през същия ден, Денис Феран смята, че по-голямата част от тази загуба се компенсира през следващите дни. През 1995 г. и 2019 г. стачките срещу пенсионната реформа, които силно засегнаха транспорта, в крайна сметка се отразиха върху тримесечния ръст само с 0,1-0,2 пункта.
Особено тежки са загубите на SNCF (държавната ж.п. компания)
На микроикономическо ниво обаче някои сектори са по-засегнати от други, особено ако стачката обхване рафинериите: образование, туризъм, търговия… Магазините, особено през този период на разпродажби, страдат от нарушенията в транспорта, за сметка на сайтовете за онлайн търговия.
През декември SNCF плати тежка цена заради стачката на своите служители, тъй като обеща на клиентите си компенсация от 200% от стойността на анулирания билет, която, между дрогото, някои все още не са получили. Министърът на транспорта Клеман Бон оцени загубите от тези два дни обща стачка за железопътната компания на 100 милиона евро. За момента все още е твърде рано те да се изчислят точно, но като се имат предвид предишните опити за пенсионна реформа през декември 2019 г. и януари 2020 г., които предизвикаха стачки в продължение на месец и половина и струваха близо 1 млрд. евро на компанията, сега серия от повтарящи се протести ще се окажат твърде скъпи за SNCF. С една дума, ако стачките продължат, способността на икономиката да догонва ще бъде силно намалена в средносрочен и дългосрочен план.
*Превод Георги Саулов
