Обявените планове на БЕХ за спасяване на комплекса „Марица изток“ са нереалистични, губят време и ще причинят необратими щети на българската енергетика. Това предупреждават от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) в разпространена тяхна позиция по въпроса.
Поводът е появили се информации за нови инициативи на ръководството на Мини „Марица изток“ ЕАД и на БЕХ ЕАД за решаването на големия проблем, произтичащ от състоянието на въглищните ТЕЦ-ове в комплекса „Марица Изток“.
Предлагат се инициативи и мерки без оценки на технико-икономическата целесъобразност и възможности за финансиране, при очевидната невъзможност те да бъдат реализирани в краткосрочен план. Създава се впечатлението, че се печели някакво време като се „тупа се топката“, алармират от БЕМФ.
Експертите предупреждават, че в момента отрасълът има малко полезни ходове и много къс период от време за реагиране.
Те информират, че към мини „Марица изток“ е сформиран екип от специалисти от Техническия университет и Минно-геоложки университет, които ще проучват възможни геоложки формации, които биха могли да се използват за дългосрочно съхранение на въглероден двуокис. Това е избор на най-трудния, сложен, скъп и неясно колко дълъг път за спасяване на ТЕЦ-овете в комплекса, което ЕК едва ли би приела като икономически целесъобразен нисковъглероден вариант на преход, категорични са от БЕМФ.
БЕХ пък, по думите им, предлага друга екзотична алтернатива – проучвания за прилагане на технология за газификация на лигнитни въглища – една вече отдавна проучена и отхвърлена като възможност опция. Технологиите за газификация на въглища все още не са достигнали конкурентно пазарно приложение. Те са скъпи и сложни и са съпроводени също с емисии на парникови газове. Съществуват и редица технологично неразрешени проблеми.
От организацията са категорични, че нито едно от заявените намерения на двете държавни компании не е целесъобразна и не може да се реализира до2025-2030 г.
Предложението, което прави БЕМФ и определя за реалистичен подход:
Да започне незабавно проучване на възможността в преходния период да бъдат приложени други по-достъпни като инвестиции, ефективност и време за реализация технологии. Такива са или изграждане на заместващи парогазови модули, или приложение на водо-въглищни горива (ВВГ) и тяхното изгаряне в съществуващите енергийни котли в комплекса. Приложението на която и да е от двете технологии ще доведе до намаляване въглеродния отпечатък от експлоатация на тези централи и ще повиши конкурентоспособността им.
ВВГ може да се разглежда като свързваща технология на чисти въглища за преоборудване на съществуващи конвенционални котли, работещи с изкопаеми горива, която е „предшественик“ на водородната икономика на бъдещето.
От БЕМФ са убедени, че следвайки добрите практики и успешните реформаторски действия на други страни в ЕС с въглищни централи, като минимум до 2025 година ТЕЦ „Марица изток“-2 може да се превърне в един високотехнологичен енергиен комплекс, който може да запази ключовата си роля в българската енергетика.
Ползите от въвеждането на ВВГ:
- По-евтин от нефта и природния газ;
- Не се нуждае от предварително подгряване преди изгаряне;
- При самостоятелно изгаряне, съдържанието на СО2 в димните газове е под 10 ppm.
- Емисиите на другите вредни вещества при изгаряне, замерени от акредитирани лаборатории и МОСВ, са далеч под действащите норми. Това важи не само за серни и азотни окиси и прах, но така също за металите и живака.
- Може да се изгаря във всички съществуващи горивни инсталации;
- Може да се произвежда във всеки ТЕЦ, в количество, каквото е потребно;
- Дава шанс за дългогодишно използване на местните въглищни ресурси;
- Може да се използва като поддържащо гориво или да се изгаря съвместно с други въглища или RDF, с цел намаляване на общите емисии, благодарение дисоциацията на водата и освобождаването на водород;
- Когато се изгаря съвместно с въглища, предвид в пъти по-високата му калоричност от тази на лигнитите, неговото участие в горивния процес допринася за намаляване на количеството изгаряни въглища, респективно за намаляване на емисиите на СО2.
- Може да се внедри много скоро, преди 2025 г.
