Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени. Страната ни ще получи 13% префинансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост – около 1,6 млрд. лева най-вероятно тази година.
Това коментира вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на отчетния брифинг на правителството.
По думите му, големият въпрос не е дали парите ще дойдат през август или октомври, а в какво ще ги инвестираме и как това ще направи страната ни по-сигурна и просперираща.
Пеканов уточни, че забавянето се дължи на два фактора: политическото решение на предишното правителство да не предава Плана, а дори да остави техническа работа по него, както и желанието на служебния кабинет той да бъде по-добър и амбициозен.
Вицепремиерът заяви, че Планът не е бил достатъчно добър, което е мотивирало кабинетът с встъпването в длъжност да рестартират работата на работната група и да отворят за набиране на нови проектни предложения.
От думите му става ясно, че в рамките на изминалия месец той е провел над 45 срещи с представители на институциите, на Европейската комисия, с комисаря Йоханес Хан, посланици, представители на международните институции у нас, представители на гражданското общество, на тристранката, работодатели и синдикати, Икономическия и социален съвет. Получени са над 30 нови проекта, както и няколко предложения за реформи. За съжаление не всички отговарят на строгите критерии на Европейската комисия. В резултат на това е взето решение да се доработят около 50% от заварените проекти и да се впишат нови значими проекти и реформи.
Пеканов обясни, че целта на промените е да залегнат някои ключови приоритети, да адресираме отворените критики на Комисията и да инициираме дълго отлагани генерални промени. Сред тях – залагане на повече механизми за контрол на средствата, осигуряване на доброто изпълнение чрез помощ от страна на ЕК за използване на добрите практики от други страни, повече ресурси да бъдат разпределени в регионите извън столицата.
В момента се разглеждат 10 от новите проекти, които отговарят на целите и съвпадат с обществените интереси, заяви още Атанас Пеканов.
- В сферата на образованието, „Национален STEM Център“, който ще бъде основният доставчик на професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM). В Центъра ще тренират олимпийските отбори на България, бъдещият ни научен авангард.
- В сферата на здравеопазването, създаване на национална система за диагностика и лечение на инсулт в България. Тя ще надгради на текущото проектно предложение, което има за цел изграждане на първия в България център за обучение по интервенционална неврорентгенология, както и създаването на национална мрежа от високотехнологични центрове за диагностика и лечение на неврологични и съдови заболявания като мозъчен инсулт (строук центрове), но вече с национално покритие.
- В допълнение на това търсим варианти и за включване в Плана на система за оказване на бърза помощ по въздуха, за да не бъдем последната страна в Европа без такава и пациентите да получават съвременна и квалифицирана спешна медицинска помощ в рамките на т. нар. златен час с последващо транспортиране на пациенти и пострадали при необходимост, от и до всяка географска точка на страната.
Промените по заварените проектни предложения засягат Програмата за икономическа трансформация, която трябва да стане по-ефективна; Програмата за енергийна ефективност на сградния фонд, както и увеличаване на обхвата на Програмата за финансиране на енергия чрез изграждане на фотоволтаични и слънчеви системи в еднофамилни сгради.
Обсъжданите реформи са в социалната сфера, където от години Европейската комисия настоява за промяна, както и реформа за по-добро включване и стимулиране на старт-ъп сцената, която може да бъде сериозен двигател на икономиката.
