Това изявление, изготвено от ArcDH, разглежда въпроса за достъпа до „вода и канализация за всички“, съгласно Дневен ред 2030 на цел 6 за устойчиво развитие (SDG 6) във връзка с липсата на резултати от страна на Ислямска република Иран и въздействието върху неговите малцинствени народности, особено народността на Азербайджан в азербайджанските провинции в Иран (азербайджанците). Това е на фона на това, че малцинствените народности в страната знаят, че достъпът до безопасна питейна вода и канализация е тяхно човешко право, но са лишени от него.
Информацията, представена по-долу, излага фактите, за да установите дали Ислямска република Иран е умишлено небрежна към своите малцинствени народности, в частност към азербайджанците, като нарушава човешките им права на безопасна питейна вода и канализация и като не въвежда система за управление на водата към 17-те цели за устойчиво развитие, за да се гарантира тяхната устойчивост.
Основни характеристики на управлението на водите на ООН
Отдавна отминаха дните, когато водоснабдяването беше местно и всяко населено място се приспособяваше към своите местни условия. Сега планирането на водните ресурси е една от основните отговорности на всяка държава и всяка държава трябва да премоделира своите водоснабдителни системи, за да изпълни цел за устойчиво развитие № 6 (SDG6) и да се съобрази с човешкото право на безопасна питейна вода и канализация. Това е възможно само чрез ефективни системи за планиране и търси включване на всички заинтересувани страни, всички социални сектори, всички сфери на околната среда и никога не ги противопоставя едни срещу други.
Преглед на водните ресурси в Иран: Ако целта за устойчиво развитие № 6 трябва да бъде следвана, иранските власти трябваше да въведат проактивни системи за планиране, които отразяват разнообразието от геофизични и хидрометеорологични модели и да бъдат включващи спрямо неговите многонационални подразделения. Иранската система за водоснабдяване е командно-административна система, подчинена на тайни договорки между различни правителствени отдели и на корупция, със способността да отмени, пренапише или прескочи всяко [свое] решение по всяко време. В Иран няма система за планиране в истинския смисъл на думата, което да цели да се балансират публичните и частните нужди за развитие, задължена да защитава на удобствата [на хората] и околната среда чрез управление, контрол и регулиране, залегнали в подходящи политики.
Приоритетите на иранската политика за самозадоволяване са единственият основен двигател, който води до претоварване на водните ресурси. Ако в Иран има система за управление на водата, тя трябва да вземе предвид включително:
– Неговите вътрешни двигатели, например сушите; нарастването на населението; урбанизацията и миграционната динамика на малцинствените народности.
– Неговите външни двигатели, примерно натискът от повишаващия се жизнен стандарт; неефективната водоползваща инфраструктура за водоснабдяване; [повишаващите се изисквания за] по-добро качество на водата.
Горното не е просто твърдение, а е подкрепено от официална статистика, публикувана от Министерството на енергетиката, която информира, че търсенето на вода в цялата страна по сектори е: 90% за селското стопанство, 8% за питейната вода и 2% за промишлеността и минното дело (https://www.irna.ir/news/84062923). Водени от целта за самодостатъчност, иранските власти затвориха очите си за дълбоките кладенци, които се прокопават из цялата страна, въпреки че няколцина селски стопани може би са били обект на съдебно преследване. Това беше в противоречие със споразумението с ПРООН (Програмата за развитие на ООН), която помогна на Иран да въведе регулаторна система за кладенците и да наблюдава тяхната експлоатация с оглед на постигане на устойчивост.
Резултатът от липсата на включваща система за управление на водата е, че Ислямска република Иран е далече от постигането на универсален достъп до питейна вода, канализация и хигиена до 2030 г. Въпреки че бяха предприети стъпки за посрещане на нуждите на централните провинции, това ставаше чрез водохващания, които бяха за сметка на периферните провинции. Това доведе до Водните протести от 2018 г. в Иран, които разкриха невключващата природа на правенето на политики в Иран. Централното правителство експлоатира и разрушава природните ресурси, включително водата, на периферните провинции с малцинствено население и подкопава самото им съществуване. Нека разгледаме въздействието върху водните ресурси в провинциите с азербайджанско население.
Криза в битовото водоснабдяване в азербайджанските провинции на Иран
Битовото водоснабдяване в азербайджанските провинции сега е в криза. Получихме доклади за остър недостиг на вода от много градове и села, а в някои случаи сблъсъците [по време на Водните протести] са довели до човешки жертви. Следващите извадки са представени от новини, за да отразят измеренията на проблема.
Теренът на азербайджанските провинции в Иран се състои от планини, множество потоци и обширни равнини с достатъчно водни ресурси, за да се възприемат и поддържат устойчиви водни практики, ако не бъдат разрушени от иранските власти. Злоупотребите в управлението на водните ресурси доведоха не само до изчезването на езерото Урмия за две десетилетия, но и азербайджанците в градските и селските райони бяха стресирани от недостига на вода и честите прекъсвания на подаването й. И все пак иранските власти доставят непрекъснато вода за изкуствените гори в планината Ейнали близо до Тебриз и за градския парк на Урмия, като и двете [насаждения] не са по-стари от около две десетилетия и черпят водата си от [отклонения създадени с] насипи, които баражират езерото Урмия. Липсата на включващо управление на водите дава на иранските власти всички лостове за манипулиране дори на доставките на вода в грубо нарушение на цел на устойчивото развитие № 6 (SDG6). Следните примери от Тебриз помагат да се илюстрират проблемите.
Тебриз, историческата столица на азербайджанците и сега столица на провинция Източен Азербайджан, има население от 1 900 000 души според официалната статистика, което естествено изключва негови 1 000 000 маргинализирани жители. Статистиката от 1998 година показва, че 80% от необходимата вода се доставя от Джигхати Чай (Заринехруд), разположен на 180 километра на югоизток, от където идват 2 милиона кубични метра годишно (MCM/година). Останалите 20% от водата се доставят от водохранилището Нехенд в северната част на Тебриз, както и от кладенците на планинската верига Сехенд (https://www.boma.ngo/news/fa/tiny/news-425293).
Тебриз обаче е изправен пред последователни прекъсвания на водата през летните сезони, тъй като правителствени служители променят количеството на питейната вода, разпределена за Тебриз, и пренасочват големите части от нея към нефтохимическата промишленост и други индустрии.
През лятото на 2023 година, кварталите в северен Тебриз често са изправени пред прекъсвания на водата и понякога безводието могже да продължи с дни в Багмеше, Ирем, Венек, Велиесър и други, които са оставени сами да разрешават проблемите си. Властите в региона ги информираха, че запасите от водохранилището Нехенд са свършили. Жителите излязоха на улицата, за да протестират срещу лишаването им от правото на достъп до питейна вода, държейки празни 20-литрови съдове за вода и скандирайки лозунги срещу ВиК властите и лидера на държавата. През следващите дни жителите на северните райони в Тебриз протестираха пред губернаторството и офиса на водните власти. Въпреки че водните власти обещаха да разследват, оплакванията им не стихват (https://www.radiofarda.com/a/tabriz-protests-watershrotages/32538565.html ).
През август 2023 г., в течение на няколко дни, проблеми с прекъсването на водата засегнаха жителите на повече от 280 000 души в Багмеше, Неср, Рушдие, Вели-Емр, Фереще, Ирем и 50% от квартал Велиесър. Те протестираха срещу проблема на 7 и 14 август на площад Венек Багмеше и скандираха лозунги „Су, Су“ (вода, вода) и настояха за водоснабдяване на домовете им. Тактически губернаторът на Източен Азербайджан съчувства на протестиращите, за да ги успокои, но това бяха само на думи без конкретни действия. Стоейки лице в лице с протестиращите, той според съобщенията се е опитал да се реабилитира, като е казал, че водоснабдителните власти са излъгали хората и са докладвали погрешно ситуацията на по-висшите власти и трябва да бъдат държани отговорни за действията си.
ArcDH получава доклади, които показват, че служители на разузнавателното ведомство многократно са се обаждали по телефона на екологични активисти в Тебриз и са ги заплашвали с дългосрочни присъди затвор, ако се осмелят да протестират против недостига на вода или срещу бедствието на езерото Урмия. Известни азербайджански активисти са били преследвани от иранските власти чрез арест или задържане, включително г-жа Нигар Хияви, поетеса, писателка и преводачка, и г-жа Рукейе Кабири (писателка), обвинени в участие в протести на азербайджански жени.
Лошите политически практики от страна на Ислямска република Иран, превръщат азербайджанските провинции с добър воден потенциал в пустини. Например цвеклото и люцерната са култури изискващи обилно напояване, но губернаторът на Западен Азербайджан спонсорира пет работещи с цвекло захарни фабрики в Западен Азербайджан, които също доставят цвекло на захарни фабрики в Исфахан и Хорасан. Правителството също така спонсорира посеви от люцерна в Източен Азербайджан за производство на фураж за животновъдните ферми в Техеран и Исфахан.
Заключителни бележки
Ислямска република Иран не е поставила като някакъв приоритет нито ангажименти за някакви увеличения на инвестициите във водния сектор с включващ характер спрямо малцинствените народности, нито намерения за изграждане на капацитет за устойчива питейна вода. Няма забележим сигнал, че иранските власти мислят по някакъв начин за [постигането на] цел на устойчивото развитие № 6 (SDG6) по отношение на малцинствените народности. Основаните на доказателства действия в Иран са повърхностни и не са решения за населението; следователно за каквото и управление на водите за малцинствените народности да съобщават [иранските власти], това е измислица. Обединените нации трябва да преосмислят подхода си към иранските власти, като пряко включат всички малцинствени народности като заинтересувани страни. Така поне гласът им ще се чуе.
