fbpx

Липсата на кадри спъва руската икономика

Основният проблем на руската икономика е недостигът на персонал, заявява ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина, в отговор на депутатско питане в Държавната дума, цитирана от РБК.

Задавайки въпроса си депутатът-комунист Николай Арефиев изтъква, че „има впечатлението, че след три години нашата икономика ще бъде унищожена, защото е поставена в такива условия, че е просто невъзможно да оцелее„. Той обяснява още: санкциите затрудняват тегленето на заеми от чужбина, „невъзможно е да теглите собствени заеми поради високия основен лихвен процент, повечето предприятия нямат собствени средства, а бюджетните средства също се намаляват за националните икономика.“ Депутатът отбеляза, че високият основен процент „ускорява инфлацията, вместо да я потушава“ и задава въпроса си „Как икономиката да оцелее при такива условия?“ и има ли Централната банка методология за реализиране на базовия сценарий*, за да няма други – рискови и фрагментирани.

По думите на Набиулина Икономически растеж ще има, макар и малко по-нисък от очаквания. „Основният проблем не е липсата на пари, а липсата на работна ръка. И това виждаме между другото в проучванията на предприятията. Кой е главният проблем могат да кажат самите предприятия. И те, на първо място, говорят не за липса на кредити, не за липса на търсене, а за липса на работна ръка“, посочва ръководителят на Централната банка, уточнявайки, че са анкетирани 13 хиляди компании.

Според Набиулина сега икономиката „почти напълно използвала наличните ресурси“ – броя на работниците, производствения капацитет. Коефициентът на безработица е 3%, в някои региони тази цифра е дори по-ниска – „това означава, че практически няма свободни ръце в икономиката, ситуацията с персонала е наистина много остра, особено в онези отрасли, които вече са надхвърлили предкризисното ниво„. Сред тези индустрии ръководителят на централната банка посочва машиностроенето и химическата промишленост.

*В началото на ноември руската Централна банка посочи три сценария за развитие на икономиката:

Базовият предполага, че световната икономика продължава да се развива в рамките на установените тенденции и без да има нови сътресения, санкциите, наложени срещу Русия, остават в сила, а руските експортни стоки продължават да се продават с отстъпка. През 2024–25 г. растежът „може да е по-умерен, отколкото през 2023 г.“, като икономиката ще се върне към балансирана траектория на растеж от 1,5–2,5% през 2026 г. Инфлацията ще се върне към целта през 2024 г. и ще остане близо до 4% след това.

Сценарият „повишена фрагментация“ предполага по-нататъшно засилване на процеса на деглобализация – разделяне на държавите на блокове. Това означава засилен санкционен натиск върху Русия и намаляване на търсенето на руски износ, което може да доведе до свиване на икономиката през 2024 г., а растежът, който ще се възобнови до 2025 г., ще бъде по-бавен от базовия сценарий. Инфлацията ще се върне до 4% по-късно, през 2025 г.

Третият вариант, „рисков“, предполага световна финансова криза, сравнима със ситуацията от 2007–2008 г. Руската икономика може да изпита допълнителен натиск от санкциите; на фона на рецесията в най-големите икономики световното търсене ще намалее и цените на петрола ще паднат значително. Икономиката ще премине към възстановителен растеж от 2,0–3,0% едва през 2026 г., а връщането й към балансиран растеж ще се случи извън прогнозния период.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"