На свое заседание Управителният съвет на АИКБ обсъди коалиционните преговори, които имаха за цел да изработят програма за управление на държавата и направи своите подробни коментари по отделните теми и въпроси.
В позицията се изтъква, че работодателската организация АИКБ приветства и подкрепя предприемането на подход на прозрачни и задълбочени преговори по важните за България теми от „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, на основа на които да формират програмата за управление на бъдещото правителство.
В коментарите си от АИКБ формулират както подкрепата за голяма част от решенията на преговарящите, но така и някои сериозни несъгласия с политики, по които бъдещата коалиция се ангажира да работи.
Предлагаме ви част от най-сериозните забележки и предложения на бизнеса.
По темата финанси:
- АИКБ предупреждава, че ефектите от една промяна в режима за регистрация по ДДС са разнопосочни и че подобна промяна може да бъде планирана единствено след внимателен анализ на последствията и оценка на въздействието.
- По отношение на предложението за определяне на максималния осигурителен праг на база коефициент 2,3 от СРЗ за предходната година, АИКБ предлага коефициентът да бъде 2.00 – 2.20 от СОД, а не от СРЗ – както показват анализите на добрите европейски практики.
- АИКБ се противопоставя твърдо на административното определяне на МРЗ, което е порочна практика. Припомня, че в момента предложението за Директива за справедлива и адекватна минимална работна заплата в ЕС влиза на триалог и че след като се приеме, държавите членки ще имат 3 до 5 г. да го приложат в националното си законодателство – така че не приема мотиви за увеличаване на МРЗ през 2023 г., свързани с това предложение.
- По отношение на обявеното намерение за премахване на данък „уикенд“, АИКБ напомня, че това е данък върху личното ползване, който е регламентиран в Директивата за ДДС и премахването му ще противоречи на директивата. АИКБ препоръчва да се обмислят възможности за облекчение на бизнеса при прилагането му.
- АИКБ не подкрепя предложението за изплащане на дивидент само по банков път. Задължението за плащане на данък върху дивидента не зависи от начина на изплащането му и такъв се дължи във всички случаи на разпределена печалба.
Икономика:
- АИКБ не споделя предложението за създаването на специално дружество за стартиращи и иновативни компании. Счита, че този процес следва да бъде насърчаван със специални усилия в рамките на общото подобряване на бизнес средата и посредством насърчаване на предприемачеството и бизнес инициативата.
- България по демографски причини губи всяка година около 50 хил. души на пазара на труда. Трябва да се облекчат и опростят процедурите за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, разбира се, с приоритет, но не само, на граждани с български произход и завършили в България, а според потребностите на икономиката.
- АИКБ настоява приоритизирането на сектори да става единствено на основа на аргументирана експертна дискусия. Настоява приоритетни да бъдат секторите с най-висока добавена стойност и с най-голям дял в българския износ, като, но не само – тези на инженерните индустрии, машиностроенето и металообработването и електротехниката и електрониката.
Енергетика:
- Публично обсъждане на Стратегическите насоки за развитие на българската енергетика на базата на експертни доклади, мощностни баланси, баланси на енергопроизводството, развитието на преносни инфраструктури. Да бъдат отчетени и ефектите върху националния суверенитет, конкурентоспособността на българската икономика и устойчивостта на системи като макроикономическата и демографската среда.
- Компенсиране за свръхвисоката цена на електроенергията на ВСИЧКИ потребители на свободния пазар. Допълнителни преференции за електроинтензивната индустрия в съответствие с европейските политики.
- АИКБ счита, че връщане към регулиран пазар на някои категории потребители и забрана на износа са в противоречие с европейските политики и няма да решат проблемите. АИКБ иска промяна на модела на ценообразуване (съвместно от КЕВР и МС), така че при екстремни/извънредни цени на борсите в Европа на потребителите в България да се осигуряват поносими цени чрез промени в добавката „Задължения към обществото“, която да придобива несимволични по размер и отрицателни по знак стойности. Така електроенергията за износ ще продължи да бъде на високи цени и ще осигурява добри печалби на българските производители на енергия, без да се ограничава износът, а за вътрешния пазар тези високи борсови цени ще се редуцират за местните потребители с отрицателните стойности на добавката „Задължения към обществото“.
Труд и социална политика:
- АИКБ подкрепя предложението за изготвянето на прозрачен законовоопределен автоматичен механизъм за определяне на МРЗ след консултации със социалните партньори. Но възразява категорично с набиращите скорост спекулации с предложението за европейска директива, която няма за цел да определя нито равнището на работните заплати, нито да предлага количествени параметри за тяхното определяне, тъй като това би било нарушение на договорите за създаване и функциониране на ЕС. Обвързването на МРЗ еднозначно със СРЗ всъщност противоречи на принципа за прозрачно и честно договаряне със социалните партньори, тъй като предопределя крайния резултат от подобни преговори, без да се съобразява с пазарните принципи, производителността на труда и икономически реалности, вкл. икономическия цикъл. Когато се сравнява МРЗ и СРЗ, следва да се отчита фактът, че СРЗ е брутна и да се определя БРУТНА МРЗ. За нас правилният начин на определяне на МРЗ е договарянето й по икономически дейности между браншовите организации на работодатели и синдикати. Настоява за премахване на доплащанията за прослужено време, които нямат аналог никъде в Европа, както и премахване на задължението работодателите да плащат първите 3 дни болнични.
- АИКБ настоява да няма минимално обезщетение за безработица. Вместо това то да бъде определено на 60% от осигурителния принос на съответното лице за последните 6 или 12 месеца, за да не се стимулира сивият сектор.
- Насърчаване на родителите да се връщат на работа възможно най-бързо след отпуск по майчинство посредством осигуряването на достъпни детски заведения и стимули за връщане на работа, а не стимули за стоене вкъщи с увеличаване на заплащането на втората година. България е сред страните с най-дълго майчинство, но това не помага за справянето с демографската криза, а води до обедняване и деквалификация.
Образование:
- АИКБ препоръчва съкращаване на годишния план-прием в държавни ВУЗ до 50% от абитуриентите, като същевременно приемът се преструктурира в съответствие със заетостта на висшистите в България в полза на инженерните специалности.
- За дефицитни професии и такива с недостиг на пазара на труда да се отпускат държавни стипендии и да се намаляват (премахват) такси при подписване на договор за реализация в България за 5 години след завършване.
- Да продължи увеличаването на професионалните паралелки в съответствие със заетите в икономиката специалности.
