През последните години българите са започнали да използват все по-масово инструменти за електронни разплащания. Броят на картовите плащания, инициирани чрез виртуални терминални устройства POS, се е увеличил с близо 90% за последните пет години. Така, картовите плащания вече съставляват повече от три четвърти от инициираните от физически лица безналични плащания, за което ползотворно влияние е оказало и миналогодишното увеличение на лимита за безконтактни плащания без ПИН от 50 на 100 лв. на операция.
Това заявява подуправителят на БНБ Нина Стоянова в свое изказване на форума на Bulgaria ON AIR TV – „Бъдещето-Парите“, цитирана от пресцентъра на БНБ.
По думите й, платежните услуги в България се развиват динамично, като плътно следват тенденциите, моделите и инструментите, които се появяват и ползват в Европа
Стоянова изтъква, че мобилният телефон се превръща в своеобразен портал към платежната ни сметка, като технологиите позволяват използването му като инструмент за иницииране на електронни платежни операции. Това е възможно благодарение на услуги като дигитализиране на платежни карти, използване на дигитални портфейли, както и приложения за мобилно банкиране.
Освен удобство, това носи и значително повишаване на сигурността на платежния процес, позволявайки генериране на еднократни пароли и използване на биометрични данни за идентификация на клиента.
Подуправителят на БНБ обръща внимание и на засиления интерес напоследък към криптоактивите (виртуални валути или криптовалути). Стоянова отбелязва, че криптовалутите не са валути в традиционния смисъл на думата, доколкото те не са законно платежно средство. Характеристики като бързина, глобален обхват, възможност за инвестиции, ниска цена на трансакциите и анонимност привличат ползвателите, но крият и много рискове като волатилност на обменния курс и недостатъчна защита за потребителя. В тази връзка европейските регулатори нееднократно са публикували разяснения и предупреждения към потребителите, подготвят се и нормативни промени, информира още тя.
На европейско ниво и у нас беше въведено задължение лицата, предоставящи услуги за обмяна между виртуални и традиционни валути, както и съхраняване и трансфер на виртуални валути, да прилагат нормативно установените мерки срещу изпирането на пари. В България те подлежат на регистрация при НАП. В процес на обсъждане е и проект на Европейската комисия на Регламент за пазарите на криптоактиви, с който се цели дефиниране на някои видове криптоактиви и определяне на правилата за издаване и търговия с тях, както и лицензиране и надзор на лицата, които предоставят услуги по размяна и търговия с такива активи, заявява още Нина Стоянова.
