fbpx

Може ли ЕС да бъде нещо различно от бюджетна усмирителна риза?

Бюджетните въпроси получават много разнообразна трактовка в рамките на кампанията за европейските избори. Анализ, публикуван в alternatives-economiques.fr прави преглед на предложенията на различните партии…

Това е един от големите европейски парадокси и една от основните причини за изоставането на Европа от Съединените щати. Нуждите от инвестиции са огромни, независимо дали за осъществяване на екологичния преход (почти 400 милиарда евро допълнително са необходими всяка година до 2030 г. само за постигане на целите за декарбонизация), за гарантиране на нашата отбрана срещу нарастващите заплахи, за нашата индустриална самостоятелност и т.н.

И все пак Брюксел наскоро реши да въведе отново прословутите европейски бюджетни правила, които ограничават публичния дълг на страните членки до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП), а техния дефицит до 3%. Това са същите тези правила, действието на които беше замразено през 2020 г., за да се предостави на държавата свободата да подкрепят икономиките си в условията на Ковид-кризата.

Една част от критиките, които се отправят от дълго време към Брюксел, бяха чути. Някои от изискванията на правилата могат да бъдат смекчени, за да се отчетат спицификите на всяка страна. Но тяхната философия остава непроменена. Все още се изискват значителни бюджетни усилия, които крият опасността да ограничат способността за инвестиции на държавите-членки през следващите години.

Френската левица критикува

Поради тази причина европейските „зелени“, между които евродепутатката Мари Тусен, водач на листата във Франция за изборите на 9 юни и групата на левицата в Европейския парламент, представлявана във Франция от евродепутатката Манон Обри (Непокорна Франция), се обявяват твърдо против.

По-нюансирано е мнението на социалдемократите, за които тези нови правила са „стъпка в правилната посока“ и „несъмнено много по-добър вариант от връщането към старите правила“, по-специално защото позволяват изключване на европейското кофинансиране на фондовете за приспособяване на съкратените работници, които трябва да залегнат в публичните разходи, и че те защитават, на теория, социалните инвестиции и инвестициите в климата. Това е виждане, с което френските социалдемократи, водени от евродепутата Рафаел Глюксман, обаче не са съгласни, както се вижда от последните им гласувания в Европейския парламент.

Либералите, от своя страна, казват, че са против някои от отстъпките направени на пестеливите държави от Северна Европа, най-вече по отношение на връщането на цифровите ограничения за публичния дълг и дефицита, но остават убедени, че тези правила позволяват „връщане към разумни нива на задлъжнялост, като същевременно предоставят достатъчна гъвкавост за осъществяване на инвестиции“.

Като отглас от бурния дебат по бюджетните въпроси във Франция, десницата заявява задоволството си от връщането на бюджетната „отговорност“, настоява за необходимостта от намаляване на публичните разходи и по-стриктно, дори отколкото преди, прилагане на европейските правила. Що се отнася до крайната десница, тя гласува против реформата, без обаче да има изградено виждане по въпроса, независимо дали става дума за листата, водена от Марион Марешал льо Пен (Реконкиста), или за тази на Жордан Бардела (Национален сбор).

Все още ЕС няма да поема общ дълг

Предвид транснационалния характер на някои от инвестициите, които трябва да бъдат направени през следващите години, възниква и въпросът за бюджетния капацитет на Европейския съюз като такъв. Въпросът е много сложен, защото, въпреки че някои от държавите-членки споделят една валута повече от 20 години, ЕС все още разполага само с микроскопичен бюджет (равен на 1% от БВП на зоната).

Бързо след изборите Парламентът ще трябва да се произнесе по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, която ще определи неговите основни бюджетни насоки и следователно политическите приоритети за следващите седем години“, обяснява Еулалия Рубио, специалист по европейските бюджетни въпроси в Института Жак Делор. Какво ще се предпочете – да се запази нивото на разходите, достигнато след здравната криза, или да се намалят разходите и ако да, в кои области?

Вече можем да видим, че този проект бързо ще повдигне определен брой важни въпроси. Трябва ли например европейските държави да вземат нов съвместен дълг, както направиха след пандемията, за да подкрепят онези сред тях, които най-трудно се справяха с кризата? Да, отговарят например Валери Айе, водач на листата на президентското мнозинство, или Рафаел Глюксман. Не, настояват десницата и крайната десница.

Това би бил един скок към федерализма, който не е одобрен от гражданите и ние все още нямаме ни най-малка представа как ще изплатим първия заем“, казва Франсоа-Ксавие Белами, водач на листата на Републиканците.

Множество идеи бяха изказани през последните години в дебата за предоставяне на Европейския съюз на „собствени ресурси“. Това означава нови европейски данъци, които да допълнят вноските на държавите-членки, изчислени според националното им богатство, и които днес съставляват по-голямата част от ресурсите на ЕС.

През 2022 г. Европейската комисия направи предложения за създаване на собствени ресурси, сред които използване на част от средствата от новия въглероден данък на границата и от европейския въглероден пазар“, припомня Еулалия Рубио. Говори се и за хармонизиране на корпоративния данък на европейско ниво, което би донесло повече пари. Но засега дискусиите буксуват на едно място.

Европейски данък, но върху какво?

Различните леви партии поставиха на масата за разглеждане и други предложения и споделят желанието за въвеждане на европейски данък върху финансовите транзакции, върху свръхпечалбите, върху дивидентите, както и да бъдат принудени най-богатите да дадат по-голям принос. Облагането на богатите милионери и мултимилиардери е един от гвоздеите на кампанията на Рафаел Глуксман, който разчита за това на европейската гражданска инициатива, водена от председателя на белгийската социалистическа партия Пол Маньет и евродепутатката Орор Лалюк, която вкара в дебата идеята за европейски фанд „Вътрешна сигурност“.

Валери Айе, която беше участник в изготвянето на доклад относно европейските собствени ресурси, се изказа в полза на справедлив данък на границата (по модела на въглеродния данък, но като се вземат предвид социалните условия в страната на производство на продукта), данък върху крипто-активите или върху приходите на Gafa, но оставя настрана най-богатите.

От крайната десница Марион Марешал Льо Пен (внучка на Жан-Мари Льо Пен), вярна на разбиранията си за намаляване публичните разходи и ролята на държавата, очевидно се противопоставя на всеки нов европейски данък, бързайки, както обикновено, да постави проблема за цената на имиграцията, когато се зададе обсъждането на бюджетен въпрос.

Пак в крайната десница, европейските бюджетни въпроси изглежда не вълнуват особено Жордан Бардела, който се ограничава до осъждане на бюджетната цена на евентуално разширяване на ЕС и противопоставя Европа на нациите на една федерална Европа, разполагаща, в случая, с повече прерогативи в бюджетната сфера. Сякаш всяка допълнителна компетентност, предоставена на Европейския съюз, задължително означава равносилно намаляване на суверенитета за държавите, които го съставят.

В кампанията левицата подчертава необходимостта от публични инвестиции, докато десните говорят повече за необходимостта от мобилизиране на частни инвестиции“, обобщава Еулалия Рубио.

Трябва да укрепим единния капиталов пазар“, естествено настоява Франсоа-Ксавие Белами пред представителите на Medef в средата на април. По-изненадващо, Жордан Бардела също се изказа в полза на тази допълнителна хармонизация, доказателство, че след като се отказа от програмата си за излизане от проекта на общността, Националният сбор сега приема една Европа по-освободена от регламентации. Подход, „едновременно прост и неефективен пред лицето на плетеницата от проблеми“, посочва Тео Вердие, съдиректор на Европейската обсерватория на фондация Жан Жорес.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"