С нарастването на напрежението и възраждането на студената война около Украйна, Европейският съюз започва да се опасява за снабдяването си с газ. Русия доставя повече от една трета от газа, потребяван от 27-те, като транзитът му е през Украйна. Успоредно с дипломатическите преговори Брюксел и дори Вашингтон търсят алтернативни източници за Европа, пише в свой анализ RFI.
„Европа е по-скоро добре поставена географски. От тази гледна точка нито един континент няма толкова алтернативи колкото Европа“, обяснява Пиер Терзиян, директор на списание „Petrostratégie“, защото, по думите му, тя е в центъра между големите находища в Северно море, Каспийско море и Северна Африка.
„Освен това тя е свързана с „газопроводи, които идват от Норвегия, Алжир, Азербайджан“, добавя Тиери Брос, професор по политически науки в Париж и специалист по газовите въпроси. Но това наистина не може да бъде възможност в краткосрочен план, защото „тези страни нямат допълнителни производствени възможности“, предупреждава той.
Тогава погледът се обръща към втечнения природен газ (природен газ охладен до -1620С). Той се доставя с кораби от целия свят и предоставя по-голяма гъвкавост. Но… относителна гъвкавост. Европа трябва да има на разположение съответните терминали. Средният капацитет за регазификация на континента, включително и Великобритания, би позволил в идеалния случай да се компенсира в значителна степен руския газ. Но потреблението на газ е „сезонно“, отблязва Пиер Терзиян. Следователно сега, в разгара на зимата, използването на терминалите е много по-голямо, отколкото средно годишно.
Във Франция, например, терминалите са пренаситени, посочва Венсан Демури, представител на Международната организация на вносителите на втечнен природен газ. Все пак има страни, които разполагат със значителен свободен капацитет като Испания и Великобритания, уточнява той. Газът, който би влязъл през тези терминали след това може да бъде преразпределен в газообразна форма през мрежата от газопроводи на континента към страните, които имат нужда от него.
Освен това е необходимо страните големи износителки да могат да доставят втечнен природен газ. Сред трите големи мастодонта Австралия е готова да изнася за Европа, но „нейният втечнен природен газ е с големи производствени и транспортни разходи“, подчертава Тиери Брос. Тройката се допълва от САЩ и Катар. В понеделник емирът на Катар шейх Тамим бен Хамад ал-Тани беше приет в Белия дом. И енергийните проблеми бяха важна част от дневния ред на разговорите.
Според катарски източник преговорите са в ход. Но Доха няма „магическа пръчка“. Емирството не разполага с допълнителен капацитет за доставки, както впрочем и другите големи производители на природен втечнен газ. Това ще наложи да се пренасочат количествата, предвидени за Азия. Което обаче би имало последствия за азиатския пазар и може да струва още по-скъпо на европейците, които и без това вече плащат рекордни сметки.
В по-дългосрочен план „Европа може да помисли за подписването на дългосрочни договори с други доставчици“, предлага Тиери Брос като посочва Катар, САЩ, Алжир и Нигерия.
Най-добрата възможност, според Пиер Терзиян, е доставка от Алжир или Либия. Важното в случая е избягването на дългия транзит по газопроводи, за да не се мултиплицират рисковете, свързани с потенциални геополитически конфликти.
Така казано, макар че доставките от Русия през януари стигнаха най-ниското си историческо ниво, рискът от пълно затваряне на кранчето изглежда малко вероятен сценарий, според повечето анализатори. Това би довело до тежки дългосрочни последици за финансовата стабилност на Русия и за влиянието ѝ в Европа.
